Уроците за САЩ от целта на Китай за общ просперитет

Китайската комунистическа партия провежда нещо като кампания, с която да се хареса в САЩ. На фона на всички истории за накарана да мълчи тенис звезда, #MeToo скандал, изчезнали милиардери и уйгурски концентрационни лагери, американците започват да чуват и за усилията на Пекин да намали неравенството и да създаде по-здравословен и по-балансиран тип икономически растеж. Посланието на Китай за „общ просперитет“ се появява в популярни телевизионни предавания като „60 минути” по CBS и националните вестници, пише Рана Форухар за Financial Times.

И макар да има основателни съмнения дали едно авторитарно правителство със съмнителна репутация в областта на човешките права, история на подхранван от дългове растеж и управляваща класа със свои интереси в старата система може да прилага по-добри политики, все пак има важни уроци, които САЩ трябва да извлекат от усилията на Китай да направи това - по-специално фокусът върху качеството пред количеството по отношение на растежа.

През последните няколко години това включваше реформи в банковия сектор, преструктуриране на дълга на местните власти, антимонополни мерки срещу технологичните гиганти и, наскоро, опит за изпускане на балона при недвижимите имоти. Проблемният гигант, China Evergrande, все още може да се срине и да повлече със себе си целия сектор, но Пекин трябва да бъде похвален, че стори точно това, което САЩ не направиха в навечерието на кризата с ипотечните кредити - идентифицира проблемните компании преди краха и се опитва да изпусне въздуха от балон, преди той да е потопил останалата част от икономиката. 

Отдалечаването от спекулациите и дълга значително ограничи растежа. Това не е лошо нещо. В скорошна изследователска бележка макроинвеститорът и специалист по Китай Уилям Каланан, основател на Syzygy Investment Advisory, каза, че тези усилия представляват вид „количествено затягане“, като част от пренасочването от количество към качество по отношение на растежа (по-високи заплати и повече фокус върху устойчивостта). Въпреки че има известно увеличение на фискалните стимули преди 20-ия партиен конгрес следващата есен, това не е „класически китайски стимул“, както се изразиха от TS Lombard в бележка, а по-скоро план за „по-добро бъдещо изграждане“, с акцент върху области като по-чиста енергия, интелигентна инфраструктура и дигитална икономика.

Всичко това е част от усилията на страната да създаде икономика с „двойна циркулация“, основана на по-голяма самостоятелност и „местни иновации“, с цел повишаване на производителността и заплатите в индустриите с висок растеж. Докато някои гледат на това като на китайска версия на националистическия икономически изолационизъм на САЩ, бих казала, че то е съвършено логична стратегия за Пекин, пише Форухар. Втората по големина икономика в света трябва да мисли как да изгради нова икономическа екосистема, създадена специално за нейното бъдеще.