САЩ и Китай не могат да прекъснат взаимната си петролна зависимост

Може да си помислите от начина, по който Китай и САЩ работят заедно, за да освободят количества от своите стратегически петролни резерви и да изпуснат част от парата на петролния пазар, че двата най-големи потребители на енергия в света са открили една тема, по която могат да си сътрудничат, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.

Въпреки това взаимоотношенията си остават трудни. Вземете Халифа, пристанище на богатите на петрол брегове на Персийския залив, където китайската държавна компания Cosco Shipping изгражда контейнерен терминал на стойност 738 милиона долара с правителството на Абу Даби. Американските разузнавателни агенции са открили, че Китай тайно създава военно съоръжение в пристанището и лобираха пред ОАЕ да спрат строителството, съобщи Wall Street Journal наскоро, цитирайки анонимни източници. Това би представлявало дръзко нашествие в регион, където САЩ са единствената голяма външна военна сила. (Техните съюзници Великобритания и Франция също имат малки бази в Бахрейн и ОАЕ.)

Не е трудно да се разбере защо Пекин би искал по-сигурна опора в Персийския залив. САЩ са един от трите най-големи производители на петрол в света от 19-и век насам и биха могли да бъдат самодостатъчни при криза. Китай, от друга страна, внася почти три четвърти от своя петрол, около 60% от общия обем - по море.

Режимът в Пекин има екзистенциална зависимост от дългите линии за доставка, превозващи суров петрол от Персийския залив до източните му пристанища - и елементите на сигурността при тази търговия се осигуряват от флота на САЩ. Ако двете нации някога стигнат до сблъсък (при конфликт за Тайван, например), за Вашингтон би било сравнително лесно да блокира енергийните доставки на Китай в Ормузкия пролив, Малака и Сингапур. Това би могло да блокира цялата страна - и най-важното - източникът на енергия за нейната военна машина.

Конфликтът между великите сили отдавна се определя от енергията и транспорта. Военноморската блокада от страна на Великобритания през Първата световна война обърна войната в нейна полза, като отряза Германия от внос на нитратни торове, което доведе до широко разпространен калориен дефицит и глад. Японската колонизация на Манджурия и след това Югоизточна Азия две десетилетия по-късно имаше за цел да замени предишната ѝ зависимост от американския петрол. Хитлер нахлу в Русия, отчасти за да завладее петролните находища в Кавказ и да премахне остарялата зависимост на Вермахта от конската сила в посока моторизиран транспорт.

Това е най-доброто обяснение за продължаващата обсесивна ангажираност на Вашингтон в Близкия изток, регион, в който САЩ имат малко стратегически интереси, които да отговарят на огромните суми, инвестирани през десетилетията.