Уроците за САЩ от целта на Китай за общ просперитет

Обвързването на местното производство с нарастващото местно търсене е разумно по много причини, от геополитически до екологични. Това създава по-устойчиви и изобилни вериги за доставки и позволява на производителите да се придвижат по-бързо нагоре по икономическата хранителна верига, както показват много изследвания.

Китай всъщност научи този вид итеративна промишлена и индустриална политика от САЩ. Интересно е, че най-иновативните американски компании, например Tesla (която е фокусирана изцяло върху контролирането на собствената си верига за доставки), никога не са се отдръпвали от този модел. Ще последват и други; неотдавнашно проучване на McKinsey сред мениджърите от глобалната верига за доставки установи, че близо 90% очакват повече регионализация и локализация на производството в бъдеще.

Последният урок, който Америка може да извлече от усилията на Китай за общ просперитет, е колко важно е бизнес лидерите да бъдат лично отговорни за нарушения. Очевидно една автократична държава върви по много тънка линия тук, в смисъл да не се изкуши да я прекрачи - хвърлянето на дори корумпирани бизнес лидери в лагери без съдебен процес е, разбира се, лошо както за човешките права, така и за доверието на инвеститорите. Вашингтон има и допълнителното ограничение, че за разлика от Пекин, не може просто да наложи на технологичните гиганти да плащат справедливия си дял от данъците; трябва да се приеме законодателство, определящо това.

Но изпращането на ръководители, които са нарушили закона, в затвора след справедлив съдебен процес, както и контролът над корпоративните ексцесии, преди да се стигне до криза, са нещо добро. Китай наскоро направи някои подобрения в схемите за защита на инвеститорите и законодателството за ценните книжа. През ноември Kangmei Pharmaceutical, по-рано един от най-големите китайски борсово търгувани производители на лекарства, беше признат за виновен в измама и трябваше да изплати 387 милиона долара на инвеститорите. Председателят Ма Синтиан и съпругата му, заедно с четирима други бивши ръководители, бяха държани лично финансово отговорни, а самият Ма беше пратен в затвора.

Дали някои американски ръководители получиха същото отношение на фона на безбройните финансови кризи и корпоративни скандали през последните години? Това, разбира се, беше един от основните рефрени на популистите и отляво, и отдясно през последните години - че „никой не влезе в затвора“. Може да се окаже, че обуздаването на политическите и бизнес елитите е най-голямото бъдещо предизвикателство както за САЩ, така и за Китай.

Разбира се, либералните демокрации имат по-прозрачни съдебни системи и свободна преса, за да гарантират това. Политиците остават отговорни пред електората, колкото и поляризиран да е той. Междувременно Китай разчисти пътя за президента Си Дзинпин, когото мнозина виждат като следващия Мао Дзедун, да остане лидер доживот. Усилията на Пекин за „общ просперитет“ имат своите достойнства, но те не могат да заличат факта, че в Китай самата комунистическа партия остава най-големият пазарен риск.