Страните членки на МВФ се ангажират да харчат повече и да насърчат растежа

Страните членки на Международния валутен фонд (МВФ) обещаха да съживят вялата световна търговия, да увеличат правителствените разходи и да премахнат пречките пред бизнеса, за да подкрепят слабия растеж, предаде Ройтерс.

Ангажиментът е поет на фона на изразените опасения на финансовите лидери, свързани с надигащите се популистки реакции срещу търговията и глобализацията, по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.

Продължаващият нисък растеж разкри основни структурни слабости и носи риск за допълнително подкопаване на потенциалния растеж и перспективите за всеобхватност, подчерта в съобщение ръководният комитет на Фонда. 

Решението на британците през юни да напуснат ЕС, антитърговските изявления на кандидата на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп и световното забавяне на растежа на търговските обеми накара политиците да се опитат по-добре да представят на широката общественост ползите от световната икономическа интеграция.

Международния валутен и финансов комитет отбелязва, че несигурността и рисковете за световното възстановяване са нараснали, а освен това то е заплашено от протекционистките политики и спрелите реформи, информира БТА.

Американският министър на финансите Джейкъб Лу заяви в декларация снощи, че МВФ трябва да направи повече, за да бъде чут по ключови въпроси, свързани със световната икономика като равнището на безработица, в противен случай ще стане "непопулярен", информира Франс прес.

Ръководният комитет на МВФ, който се състои от хората, представляващи 189-те страни членки, също така обеща да очертае и приложи мерки, които да подкрепят изоставащите и да се гарантира, че всеки има възможност да се възползва от глобализацията и технологичните промени, допълва Ройтерс.

На пресконференция управляващият директор на МВФ Кристин Лагард призова държавите да направят повече в подкрепа на растежа, да харчат повече за инфраструктура и образование и по-малко да разчитат на разхлабената парична политика, която вече достига лимита на влиянието си.

В кулоарите на годишната среща на Международния валутен фонд президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги увери, че безпрецедентната парична политика - включително масовото изкупуване на облигации и отрицателните лихвени равнища - ще повиши инфлацията в еврозоната до две години, предаде ДПА.

Драги отбеляза снощи, че неконвенционалните мерки за предотвратяване на дефлацията би трябвало да повишат цените и инфлацията да се доближи до целевите почти 2% годишно до началото на 2019 година, предаде БТА.

Европейските банки, които са източник на притеснения на срещите на МВФ още от дълговата криза в еврозоната през 2010 година, биха приветствали умерено повишение на цените.

Световната икономика е белязана от бавен растеж, който е още по-вял в богатите страни, а европейските банки трудно отчитат печалби на фона на изключително ниските лихви, коментират агенциите. 

Драги подчерта, че има огромни различия между европейските банки и заяви, че на малко от тях не им достига капитал. Той призна, че банките все още имат прекалено много лоши кредити, като много от тях се нуждаят от обновени бизнес модели на фона на малки печалби.