Победата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на референдума на 16-ти април се определя от много наблюдатели като тревожна стъпка по пътя към автокрацията. Вотът даде на Ердоган всеобхватни нови правомощия. Турската лира, държавните ценни книжа и фондовите борси обаче се засилиха след резултатите, коментира The Economist.
Тази развръзка напомня, че връзката между пазарите и демокрацията не е съвсем стабилна.
В Турция инвеститорите може и да са се страхували от сътресения, ако предложението на Ердоган не мине. Старо, макар и сравнително надеждно, правило е, че инвеститорите не харесват несигурността. В началото на мандата на Ердоган, когато той бе либерал демократ, икономическият растеж бе бърз, а трансформацията му в нововъзникващ автократ не отблъсна инвеститорите. Откакто дойде на власт пазарът в Истанбул отчита ръст от 760%.
Авторитарно правителство може да осигури сигурност поне в краткосрочен план. През 1922 г., когато Мусолини поема властта в Италия, фондовият пазар отчита възвръщаемост от 29%, а доходността по държавните облигации е 18%, сочи Майк Стонтън от London Business School. Изборът на Хитлер през 1933 г. води до възвръщаемост на акциите от 14%, а по облигациите – от 15%.
Най-развитите икономики в света са по-често демокрации и са по-отворени към търговията и чуждите инвестиции. Както показва Китай обаче, със сигурност е възможно да се генерира бърз икономически растеж без демократична система. Фондовият пазар в Китай (заедно с този в Хонконг) е сред най-добре представящите се през този век.
Ако се върнем 100 години назад, инвеститорите биха били доста подозрителни към демократичните правителства. Светът преди 1914 г. се доминира от правителства с ограничен вот на гласоподавателите, където валутите са обвързани със златния стандарт отчасти, за да се защитават кредиторските класи от опустошителната сила на инфлацията. Идването на масовата демокрация след 1918 г. е последвано от бум през 20-те години, но след това – от Голямата депресия, срив на фондовия пазар и изоставянето на златния стандарт.
Демокрациите може да действат като политики, които не са благоприятни за пазара. Интересите на обикновените гласоподаватели и международните инвеститори не винаги съвпадат. Ако избирателите подкрепят търговски мита, национализация или по-високи данъци за компаниите и лицата с високи доходи, то тогава фондовите пазари и валутите вероятно ще пострадат.
Големият бичи пазар през 80-те и 90-те, от друга страна, съвпада с политическите движения за намаляване на регулациите, по-ниски данъци и свободно трансгранично движение на капиталовите потоци. След падането на Берлинската стана много бивши комунистически страни приватизират държавните си компании и отварят местните си фондови пазари. В много страни инвеститорите могат да са сравнително спокойни за това коя партия ще спечели управлението. Икономически реформи са били прокарвани и от Бил Клинтън, Герхард Шрьодер и Тони Блеър – все лявоцентристки политици.
Средата обаче се променя. Има забележителни прилики между изборите в САЩ и референдумите във Великобритания и Турция. И при трите държави избирателите са разделени, а маржът на победа е тесен. И в трите победилата страна привлича подкрепа от селските райони и малките градове, а не от големите градове. И в трите случая победителят пренебрегва малката преднина на печелившия вот и твърди, че има мандат за радикална политическа промяна.
Демокрациите работят най-добре, когато има малък консенсус, а изгубилите избиратели са готови да приемат поражението като легитимно. Но това е по-трудно, когато идеологическите разделения са остри, а избирателните системи създават резултати тип „победителят прибира всичко“. Във Франция например на балотажа за президент гласоподавателите може би ще избират между крайно десен и крайно ляв.
Това вероятно ще доведе до по-радикални политически промени от типа, които пазарите смятат за тревожни. Генералната промяна е към по-авторитарни, по-националистически политики, които се харесват на избирателите с жизнени стандарти в застой. Този процес може да създаде верижна реакция: националистическите политики в една страна могат да предизвикат нежелана реакция сред съседите и търговските партньори. Инвеститорите може и да вярват, че някои от тези авторитарни лидери ще наложат политики, които харесват в краткосрочен план – намаляване на данъците например. Но в дългосрочен план това е развитие, което би трябвало доста да ги разтревожи.


Трима се озоваха в арестите във Варна и региона заради наркотици
Арестуваха 33-годишен варненец за кражба
По 4987 евро от БВП се пада на човек от населението
НСИ: Работещите българи са 3, 726 млн. души
Осем пострадали при тежка катастрофа край Абланица
Airbus е на 133 самолета от годишната си цел
Gol.bg празнува: 20 години истинска спортна журналистика
Признаването на руската окупация ще отключи вълни от насилие далеч отвъд Украйна
Петролът поскъпва за 2-ри ден поред воден от перспективите за излишък на пазара
AI асистентите компенсират разликата между физическо и онлайн пазаруване
Малка кола на старо с автоматик – ето 4 сигурни предложения
Lexus LFA се завърна като... електромобил
Нова технология на Mercedes прави задните спирачки безсмислени
REST - една малко известна екстра в стари Audi-та и VW-та
Най-готините коли на шампиони във Формула 1
Звездата от Mortal Kombat Кари-Хироюки Тагава почина на 75 г.
Правителството или ще се самосрути, или ще бъде срутено от ДПС
Защитата на Благомир Коцев обжалва размера на гаранцията му от 200 000 лв.
ПП внесоха вота на недоверие: Бъдещето принадлежи на младите
Пиян младеж предизвика катастрофа с двама пострадали
преди 8 години КОМЕНТАРЪТ Е ИЗТРИТ ЗАРАДИ НАЛИЧИЕ НА ОБИДНИ КВАЛИФИКАЦИИ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години "Главният военен прокурор на #РаSSия попаде оставка. Сергей Н. Фридинский е човекът, пряко отговорен за военните престъпления извършвани от руската армия по заповед на Путин в Украйна, в Сирия, в Грузия и в Чечня. Фридинский е на този пост от 2006 г до сега. Оставката му днес е абсолютно неочаквана и ще бъде интересно да се знае защо я подава точно сега и има ли някаква връзка с работата на международния съд в Хага, относно руските военнопрестъпления. "http://***.kp.ru/online/news/2723831/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар