Победата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на референдума на 16-ти април се определя от много наблюдатели като тревожна стъпка по пътя към автокрацията. Вотът даде на Ердоган всеобхватни нови правомощия. Турската лира, държавните ценни книжа и фондовите борси обаче се засилиха след резултатите, коментира The Economist.
Тази развръзка напомня, че връзката между пазарите и демокрацията не е съвсем стабилна.
В Турция инвеститорите може и да са се страхували от сътресения, ако предложението на Ердоган не мине. Старо, макар и сравнително надеждно, правило е, че инвеститорите не харесват несигурността. В началото на мандата на Ердоган, когато той бе либерал демократ, икономическият растеж бе бърз, а трансформацията му в нововъзникващ автократ не отблъсна инвеститорите. Откакто дойде на власт пазарът в Истанбул отчита ръст от 760%.
Авторитарно правителство може да осигури сигурност поне в краткосрочен план. През 1922 г., когато Мусолини поема властта в Италия, фондовият пазар отчита възвръщаемост от 29%, а доходността по държавните облигации е 18%, сочи Майк Стонтън от London Business School. Изборът на Хитлер през 1933 г. води до възвръщаемост на акциите от 14%, а по облигациите – от 15%.
Най-развитите икономики в света са по-често демокрации и са по-отворени към търговията и чуждите инвестиции. Както показва Китай обаче, със сигурност е възможно да се генерира бърз икономически растеж без демократична система. Фондовият пазар в Китай (заедно с този в Хонконг) е сред най-добре представящите се през този век.
Ако се върнем 100 години назад, инвеститорите биха били доста подозрителни към демократичните правителства. Светът преди 1914 г. се доминира от правителства с ограничен вот на гласоподавателите, където валутите са обвързани със златния стандарт отчасти, за да се защитават кредиторските класи от опустошителната сила на инфлацията. Идването на масовата демокрация след 1918 г. е последвано от бум през 20-те години, но след това – от Голямата депресия, срив на фондовия пазар и изоставянето на златния стандарт.
Демокрациите може да действат като политики, които не са благоприятни за пазара. Интересите на обикновените гласоподаватели и международните инвеститори не винаги съвпадат. Ако избирателите подкрепят търговски мита, национализация или по-високи данъци за компаниите и лицата с високи доходи, то тогава фондовите пазари и валутите вероятно ще пострадат.
Големият бичи пазар през 80-те и 90-те, от друга страна, съвпада с политическите движения за намаляване на регулациите, по-ниски данъци и свободно трансгранично движение на капиталовите потоци. След падането на Берлинската стана много бивши комунистически страни приватизират държавните си компании и отварят местните си фондови пазари. В много страни инвеститорите могат да са сравнително спокойни за това коя партия ще спечели управлението. Икономически реформи са били прокарвани и от Бил Клинтън, Герхард Шрьодер и Тони Блеър – все лявоцентристки политици.
Средата обаче се променя. Има забележителни прилики между изборите в САЩ и референдумите във Великобритания и Турция. И при трите държави избирателите са разделени, а маржът на победа е тесен. И в трите победилата страна привлича подкрепа от селските райони и малките градове, а не от големите градове. И в трите случая победителят пренебрегва малката преднина на печелившия вот и твърди, че има мандат за радикална политическа промяна.
Демокрациите работят най-добре, когато има малък консенсус, а изгубилите избиратели са готови да приемат поражението като легитимно. Но това е по-трудно, когато идеологическите разделения са остри, а избирателните системи създават резултати тип „победителят прибира всичко“. Във Франция например на балотажа за президент гласоподавателите може би ще избират между крайно десен и крайно ляв.
Това вероятно ще доведе до по-радикални политически промени от типа, които пазарите смятат за тревожни. Генералната промяна е към по-авторитарни, по-националистически политики, които се харесват на избирателите с жизнени стандарти в застой. Този процес може да създаде верижна реакция: националистическите политики в една страна могат да предизвикат нежелана реакция сред съседите и търговските партньори. Инвеститорите може и да вярват, че някои от тези авторитарни лидери ще наложат политики, които харесват в краткосрочен план – намаляване на данъците например. Но в дългосрочен план това е развитие, което би трябвало доста да ги разтревожи.


Демерджиев: Има достатъчно доказателства за повдигане на редица обвинения по случая „Баба Алино“
Утре е обявен код за опасно горещо време в цяла България
Утре и на 4 юли предстои придвижване на военна техника по републиканските пътища
От 1 август допълнителни лаборатории ще изследват пробите на шофьорите за наркотици
18-годишен шофьор загина в катастрофа
Изкуственият интелект може да оскъпи живота ти, без да разбереш защо
Европа има 6 млрд. причини за нов налог върху купувачите в интернет
Без дипломация, моля, ние сме американци
Европейските оръжейни компании са пред нов фронт от проблеми
AI супербалонът е готов да се спука, предупреждават хедж фондове в Китай
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Mercedes поиска от служителите си повече работа за... без пари
Toyota Classic - най-рядката кола на марката с дизайн от 30-те
Арестуваха войника, заплашил Путин с преврат
И Бонев разкритикува бюджета: Вероятн оставени много капани, които в момента щракват
Най-накрая: Демерджиев обяви, че ще има нови лаборатории за изследване на кръвни проби
Нинова за Радев: Обеща да не вдига данъците, а ги вдигна - хората ще обеднеят
Месечна прогноза: Очаква ни парещ юли, температурите стигат 40°С
преди 9 години КОМЕНТАРЪТ Е ИЗТРИТ ЗАРАДИ НАЛИЧИЕ НА ОБИДНИ КВАЛИФИКАЦИИ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Главният военен прокурор на #РаSSия попаде оставка. Сергей Н. Фридинский е човекът, пряко отговорен за военните престъпления извършвани от руската армия по заповед на Путин в Украйна, в Сирия, в Грузия и в Чечня. Фридинский е на този пост от 2006 г до сега. Оставката му днес е абсолютно неочаквана и ще бъде интересно да се знае защо я подава точно сега и има ли някаква връзка с работата на международния съд в Хага, относно руските военнопрестъпления. "http://***.kp.ru/online/news/2723831/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар