Бразилия и кризата на либералния световен ред

Фернанду Енрики Кардозу е преживявал и лоши времена, и времена на възход, и кризата сега. Като президент на Бразилия от 1995 до 2002 г., той консолидира демокрацията в страната и реформира икономиката. През следващото десетилетие нарастващото богатство на Бразилия привлече вниманието на света, а страната стана домакин на Световното първенство по футбол и Олимпийските игри, разказва анализаторът по международна политика на Financial Times Гидиън Рахман.

Но седейки в офиса си в Сао Пауло миналата седмица Кардозу, сега на 86 години, спокойно признава, че Бразилия е изправена пред „морална и икономическа криза“. Икономиката се сви с почти 8% през 2015 и 2016 г. Президентът Дилма Русеф бе импийчната и премахната от поста миналата година. Срещу сегашния президент Мишел Темер и около 40% от членовете на Конгреса се води разследване за корупция.

Тази криза на Бразилия има глобални последици. В добрите времена страната стана символ на триумфа на либералната политика и икономика по света. В лошите времена обаче бедността в Бразилия се превърна в симптом на глобална криза на либералния ред.

Като намали субсидиите, контролира инфлацията, приватизира предприятия и отвори икономиката към конкуренция, Кардозу постави основите на дълго икономическо разширяване. Наследникът му – Луис Инасио да Силва, известен като Лула – бе ляв, който надгради върху наследените либерални реформи. По времето на Лула всеизвестното неравенство в Бразилия бе атакувано чрез социални програми, получили похвалите на света, пише Рахман.

Като страна с население от 207 млн. души – около половината на Южна Америка – Бразилия стана неофициален говорител на континента и реда на развиващия се свят. Чрез групата БРИКС, заедно с Русия, Индия, Китай и Южна Африка, Бразилия се стремеше към глобално ребалансиране на властта по начин, който изглеждаше както закъснял, така и незастрашителен. Бившият президент на САЩ Барак Обама публично прегърна Лула, казвайки „Обичам го този човек“.

Миналата година обаче Лула бе осъден за корупция и сега може да получи забрана да се кандидатира за нов мандат на президентските избори следващата година. Падението му е символ на разочарованите надежди на множество по-бедни бразилци. С икономика в криза, отново нарастващо неравенство и корупционен скандал в пълна сила, бразилската политическа класа е широко презирана. Избирателите стават все по-цинични и дълбоко поляризирани.

По начин, добре известен в САЩ и Европа, популистите използват кризата, за да се наместят сред водещите партии. Ранно социологическо проучване за изборите през 2018 г. показва, че Жаир Болсонару, крайнодесен националист, е на второ място след Лула. Като бивш военен офицер той има политически стил, в сравнение с който Доналд Тръмп би изглеждал внимателен. Той посвети вота си при импийчмънта на президента на полковник Брилянте Устра, който е ръководил взвод, измъчвал Русеф, когато е била политически затворник при военната диктатура в Бразилия.

Подобно на Родриго Дуерте, президента на Филипините, Болсонару изгражда своята популярност с обещания да се отърве от престъпността. Фактът, че Рио де Жанейро е в хватката на насилствена престъпна война, прави обещанията му за възстановяване на „реда“ изключително популярни. В Бразилия миналата седмица повечето наблюдатели смятаха, че Болсонаро е твърде краен, за да спечели. Но уверенията, които получих от различни лица, пише Рахман, ми напомняха на разговорите във Вашингтон през 2015 г., когато победа на Тръмп се смяташе за немислима.

Независимо дали Болсонару ще спечели или не, появата му като сериозна политическа фигура е знак за по-дълбока поляризация в бразилската политика. Мнозина от левите твърдят, че и Лула, и Дилма са жертви на нелегитимен преврат от десните водещи партии. Консервативната реакция е, че тяхната Работническа партия е изградила силата си върху корупцията, протекцията и разточителните разходи, които дръпнаха икономиката надолу. Нападките и от двете страни силно напомнят на фанатизма, обзел САЩ на Тръмп и Великобритания при Brexit.

Кризата в Бразилия си има свои вътрешни причини и логика. Но е част и от глобален модел. Реформите на Кардозу се случваха във времена, в които либералните икономически и политически идеи бяха във възход по света. Той стана президент шест години преди падането на Берлинската стена и десет години след края на военното управление в Бразилия. Други развиващи се и със средни доходи страни, например Китай, Индия, Мексико и Полша, също последваха пътя на либералната, икономическа реформа. А Бил Клинтън, горд „глобалист“, бе в Белия дом.

Финансовата криза от 2008 г. обаче предизвика ответна реакция срещу „неолиберализма“. Сегашният президент на САЩ отхвърля глобализма и проповядва протекционизма. Националистически настроени лидери са на власт в Пекин, Делхи, Москва и Анкара. Кардозу, професор полиглот, принадлежи към една друга епоха, в която технократите и академиците управляваха.

И въпреки това бразилските либерали далеч не са готови да обявят загубата си, пише Рахман. Корупционният скандал преобърна политиката с краката нагоре, но мнозина се надяват, че това ще се превърне в основата за една по-справедлива и ефективна Бразилия. Дълбочината на сегашната икономическа криза също може да принуди Бразилия да се завърне към икономически реформи, с подновена атака на субсидиите и клиентелизма. А Кардозу е категоричен, че политическият напредък на предишните десетилетия ще остане. В миналото, казва той „всички бразилци знаеха имената на топ генералите. Но сега всички знаят имената на съдиите и прокурорите. Това е напредък“.