Регулациите върху чуждите банки може да ограничат ръста на развиващите се страни

Нарастващите ограничения, налагани върху чуждестранните банки, опериращи в развиващите се страни от глобалната финансова криза през 2007-2009 г. насам, спират по-добрите перспективи за растеж, тъй като ограничават потоците от изключително нужно финансиране за компании и домакинства, предупреждава в свой доклад Световната банка.

Международното банкиране може да донесе важни ползи за развитието, но не е панацея и носи рискове, се казва в доклада Global Financial Development Report 2017/2018: Bankers without Borders. Централните банкери от развиващите се икономики трябва да обмислят как да изведат до максимум ползите от трансграничното банкиране, докато в същото време сведат до минимум разходите, се казва в доклада.

Кризата и икономическото забавяне от 2007-2009 г. са довели до широка преоценка на ползите и разходите за международното банкиране и до ограничения, които са спрели възхода на глобализацията на финансовите услуги и трансграничното кредитиране. Развиващите се страни обаче може би трябва да преразгледат стойността на международните банки като критично важни начини за достъп до глобални кредити и по-бърз икономически растеж, докато продължават да управляват рисковете, се казва в доклада.

„Международното банкиране наистина създава рискове за изнасяне на нестабилност, особено за страни със слаби регулации и институции, и тези рискове трябва да бъдат ограничени“, казва председателят на Световната банка Джим Йон-ким. „Но без конкурентен банков сектор бедните няма да могат да получат достъп до основни финансови услуги, много компании ще бъдат изключени от пазарите, а растежът в развиващите се страни ще изпадне в застой“.

Банковото финансиране е жизнено важно за процъфтяващ частен сектор, особено в подкрепа на малки и средни предприятия. Развиващите се страни могат да изведат до максимум ползите от по-силна банкова система, докато в същото време се защитят срещу рискове, като подобрят споделянето на информация чрез кредитни регистри, стриктно прилагат права на имоти и договори и гарантират силен контрол над банките.

След като банките от развитите икономики се оттеглиха след кризите, кредиторите в развиващите се страни се намесиха, за да запълнят вакуума и се разшириха извън границите си, формирайки 60% от новите банкови запаси от кризата насам. В резултат на това се наблюдава засилване на банковите отношения между развиващите се страни и регионализация на международните банкови операции.

В същото време общият размер на активите на най-големите банки в света е нараснал с 40%, което предизвиква опасения, че регулаторните усилия след кризата не са успели да намерят решение на рисковете при банките, които са твърде големи, за да фалират.

Много страни разглеждат разширяването напоследък на най-големите международни банки с безпокойство и ограничават чуждестранното банкиране. Почти 30% от развиващите се страни са наложили ограничения върху клоновете на чуждестранните банки. Те обаче лишават икономиките на страните от достъп до глобални кредитни възможности, от които могат да спечелят компаниите и домакинствата.

Ако се направи както трябва, да се позволи на чуждестранни банки да навлязат и да се подобри финансовата отвореност може да разкрие системни ползи, включително подобрена финансова стабилност, по-голяма конкуренция и по-добра устойчивост на икономическите шокове.

Докладът проучва и ползите и рисковете от бързо разрастващите се финансови технологии по света. Според доклада тези технологии могат да ускорят трансакциите, да понижат разходите, да подобрят управлението на риска и да разширят финансовите услуги за населението, което няма толкова голям достъп до услуги. Те обаче налагат рискове заради липсата на мрежи за сигурност, потенциална злоупотреба с лични данни и електронни измами.