Каква е цената за спасяването на света?

Исканията за бързи мерки за „спасяване“ на климата стават все по-драстични. Въпреки това говоренето за такива разходи изглежда по-скоро се смята за някак си „неморално“, посочва Bloomberg TV Bulgaria.

Думите, използвани за описанието на изменението на климата, стават все по-драстични. Изречението на Грета Тунберг „Искам да се изплашите" вече не е най-екстремната формулировка. Британският в. Guardian говори в бъдеще за „климатичната катастрофа“, а германският град Констанс призовава за свикване на „извънредно положение за климата". Всичко това създава впечатлението, че човечеството няма друг избор, освен да спре незабавно емисиите на всички парникови газове.

Икономистите не са свикнали с такова мислене. Те са свикнали да противопоставят ползите и разходите. В случая с изменението на климата това значи: каква полза ще имаме, да предотвратим в бъдеще обедняването и бедствията, ако промяната доведе до по-голям брой хора в бедност?

Уилям Нордхаус, носител на Нобелова награда за икономика, която получи за икономическите си изследвания в областта на изменението на климата, прави някои изчисления в новото си изследване, публикувано в American Economic Review. Нордхаус е голям застъпник за опазването на климата, той измисли и целта двата градуса (увеличението на средната температура на Земята не трябва да превишава два градуса по Целзий – бел. ред.). В продължение на много години той прекарва време в създаването на нови модели за щетите, причинени от изменението на климата и разходите за опазването му. 

Сега той е изчислил, че че целта за 1,5 градуса е недостижима, а целта за 2 градуса (която самият той „изобретява") е в риск. Той също така счита, че последствията, както и разходите за мерките за опазване на климата, са управляеми.

Последната му идея: може да не се наложи целта от два градуса да се достигне веднага, а е достатъчно да се достигне със средна стойност от 100 години. В крайна сметка някои от най-вредните последици от изменението на климата ще се случат само ако климатът остане горещ за дълго време. Като цяло, оптималното съотношение между разходи и ползи ще бъде постигнато дори при песимистични предположения за такива емисии, водещи до глобално затопляне от три градуса до 2100 г.

Икономистът изчислява и цената на всичко това. За да се постигне целта от две градуса, според него цената следващата година ще трябва да е 275 долара за тон въглероден диоксид, отделен в атмосферата. Как би изглеждала тази цена за обикновения потребител: 58 евроцента на литър бензин, 32 евро за полет в икономична класа от Мюнхен до Хамбург и почти 1600 Евро за полет от Франкфурт до Сингапур. До 2050 г. цената би се утроила.

Оптималната ставка на Нордхаус би била много по-изгодна. Цената на CO2 би била 43 долара на тон през следващата година, което ще прави 10 цента за литър бензин, 5,60 евро за полет в икономичната класа от Мюнхен до Хамбург (130 кг) и 270 евро за полет от Франкфурт до Сингапур. До 2050 г. цената ще се повиши до 105 долара за тон – все пак по-малко, отколкото при целта от два градуса.

Продължението вижте в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!