Европейските икономики възприемат по-голям държавен контрол по примера на Азия

„Обществото е подготвено за по-голяма роля на държавата във всякакви неща“, казва Гюс О’Донъл, бивш генерален секретар на британското правителство.

Компаниите и държавните ръководители в Европа се страхуват, че може да бъдат изключени от новите дигитални индустрии, доминирани от американски и китайски компании.

Същевременно пандемията кара азиатските страни да засилват традицията на държавна намеса, която предизвика изключителен растеж и създаде печеливши индустрии като производството на електроника в Южна Корея и Япония и слънчевата енергия и индустрията на полупроводниците в Китай.

„Едно от нещата, които можем да научим (от Китай), е да създадем стратегия и да се придържаме към нея“, особено в нови дигитални индустрии, казва заместник-председателят на Европейската комисия Маргрете Вестагер в интервю за Wall Street Journal.

Търговската политика на администрацията на Тръмп, която изисква от Китай да купува повече стоки от САЩ, зависи от това дали Пекин ще нареди на държавни компании да увеличат покупките си. Представители на администрацията казват, че просто приемат китайската икономическа политика, такава каквато е вместо да опитват да принуждават Китай да разчита повече на пазарни сили. 

Има рискове пред новия подход. Някои правителства демонстрират ограничена експертиза в избирането на компании и индустрии, в които да инвестират. Азиатски страни наливат пари в такива усилия десетилетия наред, като в някои случаи не постигат успех.

В Китай растат притесненията сред някои икономисти, че нова вълна на държавни разходи за енергия, газ и водоснабдителна инфраструктура, с които страната се надява да вдигне икономиката, ще задълбочат свръхинвестирането в тези сектори.

В Европа Общата селскостопанска политика стана печално известна с генерирането на огромна неефективност – т. нар. планини от масло и езера от вино. Италианското правителство харчи милиарди евро в опит да превърне Alitalia в успешна компанията, но тя продължава да губи пари.

Макар че големите държавни и военни програми помогнаха за стабилизирането на важни индустрии през Втората световна война и по-късно доведоха до създаването на интернет, везните отново се наклониха към ограничаване на ролята на държавата през 80-те години на миналия век, когато западните правителства излязоха от бизнеси като телекомуникации, комунални услуги и транспорт.

Успешните в икономическо отношение източноазиатски страни като Япония, Южна Корея и Тайван имат дълга история на държавна намеса и насърчаване на големите експортни индустрии. Смята се, че близките връзки между правителствата и частния сектор са изиграли роля за изваждането на региона от бедността.

Годините след финансовата криза през 2008 г. смекчиха скептицизма към голямата държава. Страните, които се намесиха най-категорично, като САЩ и Китай, излязоха най-силни, а тези, които бяха най-сдържани, включително Южна Европа, изпитваха затруднения години наред.

Китайски държавни компании са получили над 4 трлн. юана (600 млрд. долара) за строителство на мостове, летища и друга инфраструктура. Между 2012 и 2018 г. стойността на активите на китайските компании е нараснала над 15% на годишна база, което е над два пъти повече от растежа на икономиката на страната, сочат данни на Института за международна икономика „Питърсън“.

„Самият мащаб на икономическия растеж на Китай увеличи глобалната популярност и привлекателност на държавния капиталистически модел“, коментира Уилям Л. Мегинсън, преподавател по финанси в университета в Оклахома.

Усилията в подкрепа на някои индустрии станаха още по-неотложни на Запад с пренасочването на вниманието в Китай от по-евтините стоки към по-скъпите продукти, в които са специализирани американски и европейски компании.

Китай излива десетки милиарди долара в индустрии, които са определени като стратегически приоритети, като полупроводниците и роботиката, а китайските власти използват политики за насърчаване, за да създават местни високотехнологични компании. COVID-19 води към по-голям протекционизъм в търговията, като кара Пекин да ускорява усилията си за намаляване на зависимостта си от чуждестранни основни технологии.

В Германия компаниите призовават правителството да помогне за постигането на напредък в технологиите на бъдещето на фона на вялото представяне на големия автомобилен сектор в страната и да парира все по-конкурентния Китай.

„В някои области като електрониката губим позиции спрямо Китай“, признава Торалф Хааг, главен изпълнителен директор на германската инженерна компания Voith Group. Огромните инвестиции, които са необходими за стимулирането на новите технологии, са „твърде големи, за да могат компаниите да се справят сами“, допълва той.

В Брюксел евродепутатите настояват за смекчаване на правилата, ограничаващи държавната помощ в опит за стимулиране на създаването на национални шампиони. Същевременно азиатските страни са съсредоточени върху държавния модел.

През юли Южна Корея представи план на стойност пет трилиона вона (4,4 млрд. долара), за да защити снабдителните си вериги срещу прекъсвания. Той включва и стимули за компаниите да върнат производството в родината си. Япония влага 2 млрд. долара в усилията си да върне производството от Китай или да го диверсифицира към Югоизточна Азия.

Китайски държавни компании като China Mobile и China Railway Group са създали над един милион нови работни места по-рано тази година, докато частни компании съкращават разходи, съобщават държавните медии.

Но някои икономисти твърдят, че Китай също не се справя добре в избирането на победители и че удивителният й икономически растеж е стимулиран от частния сектор.

„Много от китайските намеси… са провал, но Китай се радва на достатъчен успех в насърчаването на ключови индустрии като слънчевата енергия, стоманата и изкуствения интелект, които са смятани за печеливши“, казва Мегинсън.

Компаниите, особено в ориентирани към износа страни като Германия, Италия и Южна Корея, се притесняват, че повторното национализиране на търговията и снабдителинте линии ще увеличи разходите и в същото време ще навреди на иновациите и производителността.

Оттеглилият се неотдавна японски премиер Шиндзо Абе впрегна силите на правителството в усилията за изнасяне на инфраструктура като атомни електроцентрали и влакове-стрела в Европа и развиващите се страни. Те до голяма степен се провалиха, както показва сривът неотдавна на проекта за ядрена енергия на Hitachi в Уелс.

„Не съм сигурен, че правителството е наясно кой сектор може да постигне растеж. Индустриалните политики водят към бюрокрация“, казва Карло Котарели, бивш член на италианското правителство, който оглави злополучен опит за намаляване на пилеенето на средства от държавата.