ЕК разкри условията, при които разреши на България помощ за банковата система

Европейската комисия (ЕК) публикува писмото си до България от 29 юни, с което дава разрешение държавата да осигури помощ за банковата система в размер на 3,3 млрд. лв. Още на следващия ден – 30 юни – бе проведен извънреден аукцион за 5-месечни държавни ценни книжа с обща номинална стойност 1,23 млрд. лв.

В писмото, подписано от вицепрезидента на ЕК Хоакин Алмуния, се посочва именно 5-месечният срок на помощта, която се състои в предоставянето на „временни депозити на банки в България при навременен и ефективен начин“.

В документа не се споменават конкретни банки, но в края на юни напрежението около Корпоративна търговска банка АД и Първа инвестиционна банка АД бе най-високо. Предположенията са, че държавата е депозирала цялата сума именно в ПИБ.

България поиска разрешение да приложи финансовата схема „в отговор на ликвидната криза в българския финансов сектор с цел запазване стабилността на финансовата система“. Според описанието на помощта България може да депозира средства в „кредитни институции, които се нуждаят само от ликвидна подкрепа, а не изпитват капиталов недостиг“.

В прессъобщението на МФ от 1 юли, с което се оповестява проведеният търг за продажба на 5-месечните ДЦК, се казва, че с набраните 1,23 млрд. лв. „правителството осигурява първия транш от ликвидния буфер, насочен срещу спекулативните банкови атаки“.

Ако сумата е предоставена на ПИБ, то изникват въпросите – набрана ли е изобщо пълната сума от 3,3 млрд. лв., възползвала ли се е друга банка, кога ще бъде и изобщо ще има ли втори транш, ако това е бил първият, и какво е предназначението на останалите 2,07 млрд. лв., ако такива са осигурени?

В съвместно писмо до ЕК служебният министър на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров изчисляват, че 1,636 млрд. лв. би бил недостигът във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ако трябва да се покрият всички гарантирани депозити в КТБ и ТБ Виктория. Правителството имаше намерения да осигури и тези средства от пазарите.

Едно от условията, под които ЕК разрешава на българското правителство да осигури ликвидна помощ, е „депозираните средства да бъдат предоставени срещу възнаграждение, което да бъде поне на пазарното ниво, наблюдавано през едномесечния период преди държавната намеса, и със същия срок“.

Освен това „България поема ангажимента да предостави на ЕК индивидуални планове за преструктуриране или ликвидация на банките, възползвали се от мерките, в рамките на два месеца след намесата“, гласи още писмото на ЕК. В такъв случай, ако действително само ПИБ е получила финансовата подкрепа, то до края на август или началото на септември трезорът ще трябва да излезе с план за преструктуриране на дейността.

Банка, получила държавната помощ, не може да извършва придобивания, обратни покупки на собствени акции, дивидентни или купонови плащания, докато не върне средствата в пълния им размер. Кредитната институция не бива да използва подкрепата с рекламни цели. Това са другите изисквания, които ЕК излага на преден план в писмото до българското правителство.

Към 15:30 часа на БФБ акциите на ПИБ поевтиняват с 4,8% до 3,20 лв. за брой. От началото на годината тяхната стойност се увеличава с 31%.

Свързани компании: