Игра на тронове: Ще стане ли Вестерос новата Силициева долина?

Проблемът не е нито в недостига на средства, нито в липсата на предприемачи.

Въпросът тогава е: защо има толкова малко иновации? Това не се дължи на недостиг на средства. Желязната банка на Браавос върши много добра и рационална работа по поддържането на финансовата системата на Вестерос. Не липсват и предприемачи. Много от ключовите герои като Тирион, Тивин, Варис, Самуел, Мисандей и Литълфингер са достатъчно умни и находчиви, за да могат да идентифицират нови възможности.

На лице е и предприемаческа решителност. Церсей,  Денерис, Станис и много други не действат предпазливо, когато става въпрос за консолидиране и разширяване на силата си. Те не позволяват на етичните съображения да ги спират. Оркестрирането на Червената сватба или провокациите на Рамзи в Битката на копелетата могат да бъдат разгледани като умни маневри. Необичайни съюзи се формират през всички сезони на поредицата. Фактът, че различните племена на диваците си сътрудничат помежду си, е свидетелство за способността на Манс Райдър да въвежда иновации в бизнес моделите. Предприемачът Джон Сноу го надминава с организационния гамбит, който представлява сътрудничеството на жителите на Вестерос с диваците. Що се отнася до стремежа му да осъществи най-големия алианс в целия сюжет до момента - пактът на живите срещу Краля на нощта и неговата армия, може да видим дори и своеобразна „асансьорна презентация" (или „elevator pitch"): представянето на бродника, който е заловен с огромни усилия, кара дори и Церсеи, известна с нежеланието си да сътрудничи, да се поколебае за миг. Това показва, че примерите от реалния свят винаги са убедителни. Често цитираното мото „Ланистър винаги плащат дълговете си" свидетелства за интуитивно разбиране на стратегията „каквото повикало, такова се обадило“ (tit for tat), класика в изследванията на сътрудничество, ориентирани към теорията на игрите. Ловкостта на боеца Ария, от своя страна, представлява гъвкавите, неконвенционални стартиращи фирми, които се оказват силна конкуренция за „утвърдените играчи”.

Почвата на иновационната екосистема на Вестерос е безплодна

Проблемът не е нито в недостига на средства, нито в липсата на предприемачи. И така, в какво се крие той тогава? Може да се твърди, че два фактора са в основата на липсата на иновации:

·     Да започнем с това, че няма институции, благоприятстващи иновациите. Университетите, изследователските организации и образователните институции - епицентровете на иновациите - са напълно недоразвити. Най-често срещаният вид обучения се отнася до използването на оръжия (с много силен практически акцент). Четенето, от друга страна, е умение, което жителите на Вестерос очевидно придобиват самостоятелно по автодидактичен начин  (като Давос Държеливия и Джили). Изглежда, че Цитаделата е единственото място, където се предприемат научноизследователски и развойни дейности. Там работят огромен брой учени и има голямо количество книги. Но точно както Желязната банка, която оставя много да се желае от гледна точка на ориентацията към клиента, Цитаделата очевидно е монополист. В отсъствието на конкуренция, тя изглежда като изключително самозатворена, егоцентрична организация. Създала е високи бариери за прием, които начинаещите майстери трябва да преодолеят, преди да започнат своето обучение, което пък е организирано по силно бюрократичен начин. Тя лишава Кибърн, брилянтен, но безскрупулен изобретател, от веригата му (символ, носен от мейстерите), а прагматикът Самуел успява да излекува Джора Мормон от Сивата люспа само защото съзнателно нарушава консервативните правила на Цитаделата. Сферата на информацията и комуникациите играе ключова роля по отношение на липсата на иновации във Вестерос. Има значително място за подобрение по отношение на състоянието на технологичното развитие. Красноречив е фактът, че дори типографският печат все още не е измислен. Кратките съобщения се изпращат в некриптиран формат с помощта на гарвани и единствените полета, които донякъде процъфтяват, са производството на отрови и разузнаването.

·     Вероятно има причинно-следствена връзка между липсата на иновационна екосистема във Вестерос и втория фактор - социалната структура. Класовата система е обикновено вредна за иновациите. Тя се основава не на производителността и пазарните системи, а на наследствен принцип, напомнящ планираната икономика. Следователно не е изненадващо, че управниците се стремят почти изключително към власт, а не към подобряване на живота на хората. Честите войни водят до унищожаване на инфраструктурата, което задушава появата на всякакви институции, благоприятстващи иновациите, в зародиш. Силно ирационалното схващане за света влошава още повече нещата. Съдът чрез ордалия, фатализмът и окултизмът показват, че Вестерос все още не е просветен. В известен смисъл това е разбираемо, защото в един свят на сенки, които убиват, мъртви, които се вдигат и летящи дракони е трудно да бъдеш рационален.

Заключение

С оглед на казаното досега остава да се надяваме, че социалните предприемачи като Денерис, Джон Сноу и Тирион ще успеят да подготвят почвата за повече иновации, за да донесат напредък, просперитет и мир на народа на Вестерос. В този контекст, аз бих бил повече от щастлив да им позволя да използват моите иновативни идеи относно дракони-бомбардировачи и сачми от драконово стъкло, без да очаквам лицензионни възнаграждения.