Първите занимания на милиардерите

Марк Цукерберг е един от рядко срещаните късметлии сред милиардерите – той е ударил джакпота още с първата си работа на пълен работен ден. Социалната мрежа на Цукерберг, Facebook, която разработва, докато е второкурсник в Харвард през 2004 г., се разраства почти веднага – през март тази година сайтът е оценен на 4 млрд. долара според списание Forbes. А пред Цукерберг се откриват широки хоризонти и липса на необходимост да се притеснява за бъдещето си.

Много други милиардери обаче са започнали от доста по-различни, нископлатени и не особено престижни работи, за да утъпкат пътя си до върха. Чарлс Шваб например е събирал и опаковал орехи във фабрика в околностите на Сакраменто, Калифорния. Собственикът и основател на едноименната брокерска къща, която е сред най-големите в света заради по-ниските такси и комисиони, с които привлича клиентите си, е продавал и пилета и яйца, а днес състоянието му се оценява на 4,7 млрд. долара.

Собственикът на Dole Food Company, най-големият производител и търговец на пресни плодове и зеленчуци в света, Дейвид Мърдок, напуснал училище след девети клас, за да работи на бензиностанция и да сменя части на коли, преди да постъпи в армията. „Фалстартът”, както мнозина биха определили нежеланито на младото тогава момче да се учи, не са му попречили да си изгради ясна цел и да я постигне с такъв завиден успех, който в цифри е 2,5 млрд. долара.

Банкерът Андрю Бел пък е поправял телевизори и ги е продавал от врата на врата на бедни семейства. По време на средното си образование Стив Джобс е работил през лятото като технически асистент в Hewlett-Packard, където срещнал Стив Возняк. Двамата по-късно основават компанията Apple през 1976 г.

Основателят на интернет компанията IAC – InterActiveCorp Бари Дилър е един от многото магнати в развлекателната индустрия, които са започнали кариерата си като агенти в Холивуд от програмата за обучение на агенцията за таланти William Morris. Програмата носи името „mailroom” (от англ.: пощенска стая) защото в основата й е идеята за взаимозаменяемост и прехвърлянето на обучаващите се от един отдел в друг на ротационен принцип.

Раздаването на вестници обаче се оказва сред най-често срещаните първи работи на 400-те богаташи в класацията на Forbes.

Въпреки че повечето от дейностите, които са работели бъдещите милиардери, изглеждат „слугински”, именно те са помогнали на младите предприемачи да натрупат опита и знанията си за в бъдеще. 12-годишен, Шелдън Аделсън, бъдещият най-богат човек в Лас Вегас, взел на заем 200 долара от чичо си, за да си купи правото да подава вестници на два от доста оживените ъгли в Бостън.

Петролният магнат Ти Буун Пикънс също е изживял първия си бизнес успех именно като раздавач на вестници. През далечната 1940-та 12-годишното хлапе бързо успяло да разрасне „бизнеса си” от 28 на 156 къщи, които снабдявало с дневната преса, като съумял съвсем сам да се пребори с конкуренцията си.

Патрик Макгъвърн, основател на International Data Group – компания, която има дъщерни дружества в областта на технологичните и научни публикации и изследвания, управление на събития и рисков капитал, споделя, че е научил някои много важни уроци като разносвач на вестници.

„Най-важният урок, който научих, е как да управлявам ефективно времето. Научих се да се гордея с това, което правя, и да се стремя към подобряване на обслужването. Научих се също така, че работата всъщност е да намираш клиенти и да ги правиш щастливи”, споделя днес 73-годишният предприемач.

Поставянето на клиентите на първо място е умение, което е останало у Макгъвърн и след като е разраснал бизнеса си отвъд разнасянето на вестници. „Усвоих знанието, че трябва да направиш всичко по силите си, за да донесеш успех на клиентите. Това правило се доказа като безценна практика, която следвах по пътя на цялата си кариера”.

Сред останалите интересни занимания на богаташите са и първата работа на Опра Уинфри. Дамата, която днес води хитовото едноименно телевизионно шоу и издава месечно списание, се слави с щедростта си към колегите и екипа. Нейната първа работа е била в хранителен магазин в родния й Нашвил. Първата й изява в медиите пък е на 16 години, когато започва да чете новините по местната радиостанция WVOL. Днес състоянието й се оценява на 2,4 млрд. долара.

Естествено, сред богаташите в класациите на списание Forbes има и такива, които са наследили, придобили впоследствие или откупили днешното си състояние. Историята им обаче със сигурност не е нито толкова интересна, нито толкова поучителна, колкото на онези, които сами са изработили името, мястото си и правото, да попаднат в класациите на милиардерите в света.