Директорите лъжат за състоянието на компанията си, когато...

Тъй като корпоративните финансови данни са често неясни, а тълкуването им е понякога сложно и лъжливо, двама професори от университета в Станфорд се заели да анализират устните презентации на хиляди управители на компании в САЩ. В резултат учените установили няколко признака за това кога някой лъже и кога не.

„Трудно е да разбереш дали някой те манипулира или не, ако разчиташ на прочетеното в книгите“, казва Дейвид Ларкър, професор в бизнес училището в Станфорд и съавтор на изследването, пред АФП.

„Има няколко модела, които хората масово използват, за да разпознават лъжците, но те не работят толкова добре.“

Ето защо Ларкър и Анастасия Заколюкина разработили модели за прогнозиране на измами по време на устното представяне на тримесечните финансови отчети.

Те описват откритията си във все още непубликуван доклад, озаглавен „Засичане на лъжи по време на конференентни разговори“ (Detecting Deceptive Discussions in Conference Calls).

За изследването са използвани повече от 29 600 записа на конферентни разговори, проведени между 2003 и 2007 година, в които управителите на компании представят техните тримесечни отчети. В хода на изследването учените установили, че някои думи и формулирането на определени фрази може да издаде кога един главен изпълнителен директор лъже и кога е искрен.

Вместо да използват прости изречения и думи по време на изказването си, финансовите директори и управители, които имат нещо за скриване, предпочитат да генерализират и обобщават.

Те използват повече думи, които изразяват положителни емоции и правят много малко връзки с това как доброто представяне на фирмата ще се отрази на акционерите.

Личното местоимение „аз“ е заменено от първо лице множествено число „ние“ в разговори, които впоследствие, както било установено, се оказали лъжливи.

„Използването на първо лице единствено число в изказа говори за личната ангажираност на лицето с обявените данни. Именно така лъжците се опитват да се разграничат от информацията, която представят, като не говорят от свое име.“

Прекалената показност и хвалебствие също е добър показател за това, че има „нещо гнило“. Използването на „изключително позитивни и емоционални думи се асоциира с измама, казва Ларкър.

За да покажат вярността на теорията си, изследователите сравняват презентациите на главните изпълнителни директори с преизчисляването на резултатите на техните компании в годините, предшестващи 2009.

Според Ларкър около 10% от главните изпълнителни директори са представили сравнително оптимистични резултати, които по-късно е трябвало да коригират.

Той цитира случая с бившия главен финансист на Lehman Brothers Ерин Калан. В презентация през 2008 година, месеци преди инвестиционната банка да се срине, тя използва думата „страхотно“ 14 пъти, „силно“ 24 пъти и „невероятно“ 8 пъти в представянето на отчетите на фирмата.

Подобен е и случаят с енергийната компания Enron, която фалира през 2001 г.

Известно време преди колапса главният изпълнителен директор на компанията Кенет Лей дава интервю за Националното обществено радио. „Мисля, че основата на бизнеса ни е изключително здрава. Имаме много силни конкурентни предимства“, казва той.