БСП загуби и последните „червени“ крепости

Пълен крах претърпя БСП – с новото име (БСП Лява България) и нов председател (Михаил Миков), на последните парламентарни избори, сочат предварителните резултати на ЦИК.

Този път "червените" загубиха области, в които печелеха по традиция, като сред най-тежките загуби е тази в Кюстендилска област, където водач на лявата листа беше Мая Манолова. Разликата между ГЕРБ и БСП Лява България в тази област е 10 процентни пункта. С такава разлика е победата на формацията с лидер Бойко Борисов и в Монтана, Ловеч, Перник и Плевен.

По-умерени, но все пак отстъпления от традиционни бастиони сочат резултатите за Стара Загора и Ямбол, където партията на Бойко Борисов води с преднина от около 5 процентни пункта.

ГЕРБ успяха да покорят и Видин, макар и с разлика от около 3 пункта. Водач на листата на БСП в тази област беше новият лидер на партията Михаил Миков. Досегашните партньори от ДПС пък събират едва 6% от гласовете на видинчани.

Всъщност ГЕРБ печели в почти всички области (и общо 31 избирателни района), с изключение на Търговище, Кърджали, Силистра, Разград и Шумен. В тези региони убедително начело е ДПС. БСП Лява България не печели в нито една област. 

Този път БСП Лява България признава недвусмислено резултатите като загуба, но отговорността за тях отново ще бъде поета след традиционните анализи и вътрешно-партийни оценки, стана ясно по време на пресконференцията на партията в НДК. Вината беше прехвърлена към допуснати грешки в съвместното управление с ДПС.

Избирателите така и не разбраха какви политики е започнала червената партия и не я подкрепиха, коментира с болка един от червените лидери – Жельо Бойчев, в нощта на изборите. Корнелия Нинова беше още по-крайна – ниската избирателна активност означава, че на хората им е омръзнало от всички нас, категорична беше тя.

От резултатите от тези избори обаче е трудно да бъдат обявени победители и победени. Макар и водеща с убедително мнозинство (повече от сбора на втората и третата политическа сила), ГЕРБ няма да може да състави самостоятелен кабинет и ще трябва да води преговори и трудно ще се лиши дори и от няколко гласа в шарения парламент.

Засега разговорите са задочни, а условията, които се поставят – нееднозначни, като всеки посочва различията на опонента, но не и приликите между тях. Коментират се принципните позиции, разбира се, различни между различните политически сили, но не и точните цели, които да помогнат за разрешаването на основните проблеми, дефинирани еднозначно от всички.

А резултатите от вота са такива, че партиите днес имат рядък шанс да покажат чий интерес ги ръководи. Въпросът е дали ще се възползват.