Задължителната казарма – 100% данък върху доходите

През последните седмици се разгоря сагата за възможното връщане в сила на задължителната наборна военна служба. По темата се заговори много, но поне засега политическите реакции сякаш са все още малко. Правилна стъпка  ли е това, какви ще са ефектите от тази мярка и ще се окаже ли тя ефективна - вижте коментара на Кузман Илиев от BrainWorkshop Institute. Кузман Илиев е пазарен анализатор, автор и водещ на Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria и водещ на Денят ON AIR. 

Ако и вие имате коментар по темата, изпратете ни го на info@investor.bg!

Започват сериозни стъпки по връщане на задължителната наборна военна служба (с промени в закона за Резерва Министерство на отбраната въвежда задължителен военен отчет за всички българи на възраст между 18 и 32 години), което си е повод за бърз коментар. 

Идеята за задължителната военна служба засега се счита едва ли не за кьорфишек, но си се прокарва на седмица по лъжичка и става все по-реална.

Проблемът се обостря с оглед на:

1) прокси-световната война в Сирия, в която една срещу друга се сблъскват две наши познати съседки — Турция и Русия;

2) реалната угроза на Ердоган да му писне на феса и да пусне стотици хиляди (дори милиони) бежанци през границите със съседните му страни;

3) реално у нас си тече “тиха” мобилизация, а запасняците редовно са привиквани с повод или не из цяла България.

Въвеждането на наборната военна служба нищо чудно вече да е решено където трябва, затова е важно да знаем какво е тя в същността си.

Не малко, и при това доста образовани, хора въздишат по ползите от казармата и нуждата от наборна служба.

Аргументите "За" са разнообразни, но основните са:

- По-евтино е за държавата да го има този „ресурс”, стопил се при отпадането на наборната служба.

- Въпрос на патриотизъм и задължение към обществото.

- Целият свят е на тази вълна, това е консервативната (на Републиканската партия) американска визия за това да пазиш родината.

- Полезно е за физиката и психиката на мъжа, понеже поколенията се израждали и трявало някой да се “погрижи” за тях.

- Службата е като стаж, тоест полза има и за “стажанта”.
-
В крайна сметка може да се направи „качествено”, без щети, така че хем вълкът сит, хем агнето — цяло.

Контрааргумените:

- Задължителната военна повинност е престъпление срещу личността. Тя е отвличане, робство и склоняване към най-страшното престъпление — убийството.

В полза е на държавниците и политическата дискреция. Защото нали няма съмнение, че войната не е друго освен убийство на хора от страна на държавата, но в по-голям мащаб… А който откаже да участва — е съден като дезертьор и изменник, което на места се наказва със смърт.

- Робство, защото „А” (държавата) разполага с тялото и живота на „Б” (мобилизирания). Дали ще го накара да лъска ботуши, охранява военен обект/граница или бомбардира хора, в единия случай, или просто ще го прати на плантация да бере памук — няма никаква разлика по същество.

- Що за аргумент е, че „било по-евтино за хазната”?

Ами най-евтино за хазната вероятно би било да избият пенсионерите и да падне голям финансов дерт. Аргументът за себепритежанието, за индивидуалните права и неотменимостта им — къде изчезна?

- Икономически погледнато задължителната военна служба е и 100-процентов данък върху доходите - през това време жертвата не може да прави нищо друго, целият ѝ доход е собственост на армията.

- Ако човек е пацифист и предпочита да умре, но да не пипа оръжие, тази принуда реално изтрива личността, избора му и т.н.

- Нищо патриотично няма в това да подкрепяш правителството на страната си, когато иска да избива собствените си и чужди граждани,тоест да громи, вместо да остави хората на спокойствие да живеят, работят и създават.

- Вместо да се чуди как да вкара младите мъже в казармите в най-продуктивните им години, за да не стоят без работа, държавата може да махне ограниченията пред трудовия пазар —административното бреме, осигурителни прагове, МРЗ, колективни договори, трудности пред наемане/освобождаване.

С една дума  това е единствената причина младите да не могат да намерят работно място и да се докоснат до занаят поради смазване на бизнеса и бариери пред най-неопитните и нискоквалфицирани за влизане на пазара на труда.

- Наборната служба не е стаж  - стажът е по желание и ако не ти харесва, можеш да го прекъснеш. Обратно, в другия случай те грози най-малкото затвор.

- Консерваторите в САЩ са обратното на патриоти — те, както не малко политици в Русия,   знаят, че държавата (не свободните граждани) винаги черпи сили от войната, мобилизирайки ресурса в своя полза. Затова и живеят за войната, но не за самозащита, а за имперска атака  - това е тяхното верую.

Патриотизмът, ама истинският, би спестил тези създаващи опасност от външна контра-агресия и тероризъм. .

Обществото е сбор от индивиди, собственици на живота си. Никой не „дължи” нищо на обществото, освен да не застрашава живота и собствеността на другите. Ако се приеме обратното за вярно, то при достатъчно представители на „обществото”, олицетворено в политиците на власт, всеки отделен човек може да бъде смазан. Под всеобщи - на мнозинството , аплаузи, разбира се.

Животът си е собственост на всеки и няма как някакви псевдопатриоти да знаят кое по-добро за мен или Вас във физическо и психическо отношение, та че и да се “грижат” за него.

- Така както партизанските отряди винаги громят и най-мощните армии, така, ако се наложи, отпор с живота и собствеността си, ще дават и българите.
(Афганистан, Виетнам, Ирак и САЩ при войната за Независимост са пример за сблъсък на партизани с топармиите на времето си. С ясен изход в полза на партизанските и герила формирования, бранещи домовете и децата си.)

Епилог

За жалост у нас няма много политици, които да са напълно наясно с националния интерес – мира,  и които да се борят и да работят за него и само за него.

Повечето не разбират, че т. нар. „колективна сигурност” в лицето на световния жандарм НАТО/САЩ (правителството им) е причината днес Близкият Изток да е такова взривоопасно буре с барут, както и че „благоговеенето” пред „непобедимата” руска армия нито ще ни донесе сигурност, нито е нещо по-различно в същината си, а само в мащаба.

Свободният човек срещу господството на сблъскващите се за глобален контрол държави. Това е залогът.

Новата крачка със „задължителния” военен отчет е опасна, защото ако искате да мобилизирате населението, първо се нуждаете от информация  -  с колко хора разполагате, къде живеят и т.н.  Статистиката, архивите и „отчетите“ пред държавата служат само за едно-  контрол и подчинение и нямат никаква друга полза в мирния икономически живот.

С една дума: това е крачка в грешната, да не кажем, пагубната посока.