Икономиката зад петролния добив

Има, разходи за труд, за съоръжения, наемни срокове и много други разходи, които не изчезват с понижаването на производството. Дори и някои от разходите, като тези за труд, да могат да бъдат премахнати, те нарастват в дългосрочен план, когато цените се възстановят и компанията трябва отново да наеме работници, но и другите компании наемат, създавайки конкуренция на трудовия пазар.

Вместо това компаниите често се целят в по-високи цени в дългосрочен план и предпочитат дадено находище да им се изплати в рамките определен период от време, така че колебанията в цените на месечна база не са от първостепенно значение. Големите петролни компании имат силни счетоводни баланси, благодарение на които те могат да издържат на ниските цени в продължение на години. Също така те разполагат с разнообразни находища с традиционни и нетрадиционни залежи.

Малките компании са по-регионално ориентирани и имат значително по-ограничено разнообразие от гледна точка на портфейлите. Това са и компаниите, които страдат от продължителните спадове на цените на петрола. Поради същата причина и печалбите на държави като Канада, където преобладават залежите на тежък петрол, се стопяват заедно с цените на петрола, тъй като разходите им за извличането на един барел петрол изискват по-високи цени на суровината, отколкото държавите от Организацията на страните износители на петрол (ОПЕК) и други конкуренти.

Между фазата на сондиране и свързаните с нея разходи до фазата на извличане на петрола и съпътстващите и нея разходи, има само няколко начина за контролиране на общите разходи в индустрията. Единият е да компанията да се развие така, че да може да извършва всички дейности от сондирането до добиването и рафинирането. Това може да помогне за контролирането на разходите до известна степен, но означава, че компанията не се е специализирала в това да бъде добра в точно определена област.

Другият вариант е да се насърчи технологичния напредък, така че по-трудоемките залежи да могат да бъдат разработвани. Този метод изглежда като да има най-голям потенциал в дългосрочен план, въпреки че компаниите все още ще търсят вертикални придобивания, докато изчакват следващия технологичен пробив.

Последното съображение от икономическа гледна точка, което реално трябва да бъде на първо място при повечето индустрии, е въпросът за предлагането. Няма съмнение, че количеството петрол е огромно, но в крайна сметка е и изчерпаемо. За съжаление не разполагаме с точна стойност, която като разделим на годините да разберем най-подходящата цена, при която да поддържаме света добре снабден.

Вместо това цената на петрола се базира на предлагането в момента и  очакваното предлагане в близкото бъдеще, базирано на прогнозираното производство. Така че когато компаниите продължават да произвеждат в период на свръхпредлагане, цената на петрола продължава да пада, а компаниите с най-неизгодните залежи започват да затъват.

Няма съмнение, че добиването на петрол следва законите на търсенето и предлагането. Уловката е, че разходите за предлагането на един барел петрол на петрола варират в широки граници, в зависимост от редица фактори. Към това се прибавя и фактът, че неизгодната продукция и свръхпредлагането са често срещан риск за петролните компании и техните инвеститори.

Именно затова и индустрията привлича инвеститорите. Ако те се придържат към няколко основни фактора и изчисляват разходите за производството на един барел на някои от по-малките компании е възможно да спечелят от колебанията на основната цена на петрола, когато неизгодите залежи стават по-рентабилни. В крайна сметка икономическата страна на добиването на петрол се състои в това, че там има пари – както за добивните компании, така и за инвеститорите.