Икономиката зад петролния добив

Въпреки напредъка в областта на алтернативните енергийни източници, голяма част от света все още се захранва от изкопаеми горива, като петрола. Investopedia хвърля поглед върху икономическата страна на добиването на "черното злато" и върху факторите, оказващи влияние при вземането на решенията относно производството на суровината.

Едно от най-бърканите неща при петрола е неговата разновидност, както по отношение на характеристиките на залежите, в които суровината се намира, така и що се отнася до особеностите на самия петрол.

"Черното злато" се класифицира на базата на два основни белега. Първата класификация го дели на лек и тежък, като това се определя в зависимост от теглото на петрола според стандартите на Американския петролен институт (API) и е мярка за неговата плътност.

Според втората класификация той се дели на сладък и кисел – мярка за съдържанието на сяра в петрола. Лекият сладък петрол, въпреки че също изисква допълнителна преработка, е много по-лесен за превръщане в краен продукт като гориво. В същото време тежкият кисел петрол изисква доста по-интензивни обработка и рафиниране.

Освен особеностите на самия петрол значение имат и характеристиките на петролните залежи. В света все още има изобилие от нефт, но добиването му става все по-трудно. Това се дължи отчасти на физическото образуване на залежа, в зависимост от това дали той се намира в усукана или шистова скала. Предизвикателствата могат да бъдат свързани и с териториалното разположение на залежа, какъвто очевидно е случаят със залежите на морското дъно.

Повечето от тези пречки могат да бъдат преодолени благодарение на технологиите. Хидравличното раздробяване на скалите например, познато още като фракинг, е основният фактор, стоящ зад възраждането на нефтеното производство в САЩ, тъй като все повече и повече шистови образувания от нефт и газ могат да бъдат разработвани – нещо, което до преди години беше невъзможно.

Заради техническия прогрес, разновидностите на петрола и различията в качествата на залежите, не може да става въпрос за точно определена отправна точка за печалбата на добивните компании. Цената на сорта брент често се използва като основна цена на петрола. Брентът представлява средностатистически лек сладък петрол, така че се водят от неговата цена, като разлика се получава в зависимост от това доколко техният продукт се отдалечава от идеалните лекота и сладост.

Разликите нарастват когато се прибавят разходите за извличането на един барел петрол на различните компании или държави. При цена на брента от 80 долара например ще има изключително рентабилни компании, тъй като разходите им за извличането на един барел са 20 долара. Ще има и други, които ще са на загуба, понеже извличането на всеки барел петрол им струва по 83 долара.

В една напълно рационална икономика всички губещи компании ще прекратят или ще намаляват производството си, докато цената на барела намалява до прага им на рентабилност, но в действителност не се случва точно така.

Понеже стопанисването на земя с цел извличане на петрол е скъпо, а понякога сондирането е условие по договора, компаниите ще продължават да копаят и да извличат петрол от кладенците, дори и цените да падат. При никоя индустрия за добиване на ресурси производството не може да бъде повлияно от лека промяна на цената.