Извънредната помощ за семействата с деца от 1 до 2 г. - по подоходен критерий

Не стана обаче ясно дали работодателите ще продължат да участват в работните групи към тристранката, както и в отрасловите и браншови съвети.

След като работодателите излязоха от Гранитната зала на Министерския съвет, където беше заседанието, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България коментира, че диалогът между работодатели и синдикати ще продължи, а Димитър Бранков от Българската стопанска камара посочи, че организациите ще сезират и Международната асоциация по труда за ситуацията.

Работодателите са сезирали и Конституционния съд за промените в закона, като поискаха правителството да ги подкрепи.

Синдикатите искат още помощи

Синдикалните организации също подкрепиха извънредния проект социални мерки, въпреки несъгласието си с правителството по някои точки от него, и поискаха при възможност да има и следващи социални пакети.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че организацията му е подписала мерките „с особено мнение“. „Смятаме, че се опитваме да гасим социалния пожар, като не слагаме срещу него сериозни противопожарни средства, а с капкомер накапваме малко водичка“, коментира той.

Димитров посочи, че не е съгласен по-голямата част от средствата да отидат за активни мерки за пазара на труда. Според него „подходът е небалансиран“ и средствата е трябвало да бъдат разпределени в съотношение 60:40 – 60% да бъдат похарчени в подкрепа на субсидираната заетост и 40% да бъдат разпределени към другите мерки.

Лидерът на КНСБ изрази и недоволството си, че не са подкрепени т. нар. „работещи бедни“ - хората, които получават минималната заплата, и поиска те да получат поне еднократна помощ в размер на 50 лева под формата на ваучери. Подобна еднократна подкрепа той поиска и за пенсионерите, които взимат минимална пенсия, както и за безработните, които получават минимални обезщетения. Според изчисленията това ще струва на бюджета общо около 19,5 млн. лева.

Димитров даде заявка, че синдикатите няма да се откажат от идеята за увеличаването на минималната заплата. Деяна Костадинова подчерта, че позицията на правителството по въпроса е неутрална и това зависи от диалога между синдикатите и работодателските организации.

Лидерът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев подчерта, че в момента е по-важно обаче да се работи за приемането на механизъм за определяне на минималното възнаграждение, както и на енергийните помощи, така че „да се предложи по-честна формула“.

Тренчев поиска също така да се работи за либерализацията на системата за ваучери за храна. Той подчерта, че България е единствената държава, в която е наложен лимит за достъпа до тази система.