Прозрачността може да предпази страните от дълговата спирала

Световното дългово бреме е на зашеметяващото ниво от 317% от глобалния БВП, малко под рекордното си ниво от 2016 г., според Института за международни финанси (ИМФ). Годините на ниски и отрицателни лихви подхраниха склонността към дълг – след финансоватa криза от 2008 г. светът увеличи дълга си със 70 трлн. долара, или 25% от БВП, като 40% от увеличението се пада на държавните дългове, пише за Financial Times Аксел Вебер, президент на ИМФ и на швейцарския банков гигант UBS.

Трябва да кажем обаче, че отговорното поемане на дълг може да играе важна и конструктивна роля в икономическото развитие. Дългосрочните инвестиции, които повишават производителността може да осигурят просперитет в бъдеще. На фона на потиснатия растеж в много части на света и решителната нужда от инфраструктура, има аргументи в подкрепа на използването на дълг в подкрепа на растежа. Tвърде многото дълг обаче представлява риск и за кредиторите и за заемателите, както историята показва постоянно. Но колко е твърде много и как достоверно да оценим оставащия дългов капацитет на заемателите?

Понастоящем кредиторите се налага да разчитат на непълна картина. След като бедните страни заемат предимно от частни групи вместо от МВФ и Световната банка, някои форми на дълг често не са отчитани, когато инвеститорите оценяват дълговия капацитет на заемателя. Това не помага на страните да избягнат попадането в капана от предишните икономически цикли – неустойчивият дълг подкопава потенциалния растеж и лишава уязвими групи от правото им на сносен живот, като връзва ръцете на правителствата чрез тежестта на лихвите.

Ключова стпъка е да се подобри прозрачността на дълговата ситуация на дадена държава. ИМФ, който представлява близо 450 финансови институции, работи с групи от гражданското общество и с обществения сектор за изработването на нови доброволни принципи за банкиране в частния сектор, особено по отношение на най-уязвимите бедни държави. По-голямата прозрачност може да благоприятства по-доброто управление, да подпомогне борбата срещу корупцията и да предотврати попадането в дългов капан. Дълговата устойчивост обаче е споделена отговорност.

Нашите принципи са замислени като допълнение на по-широките усилия за подобряване на прозрачността в областта на кредиторите и заемателите от публичния сектор, включително насоките за устойчиво кредитиране, представени от Г-20, и адресирането на уязвимостите при дълга на развиващите се икономики от Световната банка и МВФ. Принципите на ИМФ са фокусирани първоначално върху кредитирането в конвертируема валута от частния сектор на държави, общини и други заематели с обществени гаранции в страни, които отговарят на изискванията за подпомагане от МВФ.

Тези насоки за разкриване на информация са предназначени да обхващат всички споразумения, които имат икономически ефект на кредитиране, включително заеми, гаранции, кредити обезпечени с активи и репо сделки. Те не трябва да засягат области, в които прозрачността вече е добра, като например публично търгуваните облигации. По-рано този месец финансовите министри от Г-20 и централните банкери заявиха подкрепата си за нашата работа.

Това е силен сигнал към по-широката международна финансова общност, че тя трябва да започне да намира начини да възприема приоритетно принципите в своите операции. За да заработи това се нуждаем от подкрепа от публичния сектор и частните кредитори за създаване на регистър, в който да се отчитат всички транзакции. Нуждаем се и от механизми за управление и мониторинг, за да се подтикнат кредиторите да упражняват дисциплина и да позволяват корекции в принципите с развитието на разумните практики.

Кредитиране, на което му липсват ефективно разкриване на информация и отчетност допринася за неустойчиво дългово бреме и уврежда икономиките и обществата. Всяка страна, разбира се, трябва да направи своя дългов избор. Но цялостната финансова ситуация на държавите трябва да бъде всеобхватна и прозрачна, така че потенциалните крдитори да могат да вземат правилни решения. Насърчавам всички, които ги касае, да възприемат тези принципи за дългова прозрачност в подкрепа на устойчивия растеж.