Екологичен парадокс: Индонезия жертва околната среда, за да подкрепи електромобилите

Замърсената вода е нанесла щети на оризовите полета, които преди са процъфтявали в района, и също така е стигнала до морето. Бреговата линия, някога осеяна с живописни рибарски селца, е изоставена. Пясъчните плажове са обезцветени от калейдоскоп от рудни пигменти - и осеяни с кейове, където баржите чакат да натоварят никелова руда.

В рамките на няколко години никелът превърна тихия крайбрежен район Баходопи в процъфтяващ индустриален град, благодарение до голяма степен на IMIP, който стартира през 2014 г. Броят на местните жители е нараснал от около 10 000 до над 100 000 през този период. Повечето от новодошлите са млади мъже между 20 и 30 години, които идват от целия остров Сулавеси и други части на Индонезия, за да работят или за IMIP, или за неговите наематели, доставчици или подизпълнители. Появяват се малки предприятия, за да се погрижат за това бързо нарастващо население. Сергии за храна, аптеки и магазини, продаващи всичко - от дрехи до мобилни телефони, продължават с километри по главния път, пресичащ Баходопи и района на IMIP.

И IMIP продължава да расте. Резервите от никел наблизо преди това са били предназначени за производството на неръждаема стомана, когато се е приемало, че Индонезия ще се превърне във водещ производител на неръждаема стомана. Но днес този никел има нови покровители, тъй като автомобилната индустрия и големите технологични разработчици искат да си осигурят доставки на никел за производството на батерии.

Китай отново е начело

Производството на батерии по своята същност е мръсно. Климатичният портал на Масачузетския технологичен институт, MIT Climate, изчислява, че производството на една батерия за Tesla Model 3 освобождава между 2,4 и 16 тона въглерод, в зависимост от това как е направена. Производителите на електрически превозни средства разбираемо не са склонни да си цапат ръцете – и марките – като се свързват твърде тясно с енергоемкия добив на суровини за батерии като никел, кобалт или литий.

„Tesla ще ви поиска мащабен договор за дълъг период от време, ако добивате никел ефективно и по щадящ околната среда начин“, заяви главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск по време на представяне на финансов отчет на компанията през юли 2020 г. Той написа в Twitter по-късно същия месец: "Никелът е най-голямото предизвикателство за батериите с голям обем и голям пробег! Австралия и Канада се справят доста добре. Производството на никел в САЩ обективно е много слабо. Индонезия е страхотна!"

Въпреки усилията на Индонезия да ухажва Tesla обаче, производителят на електрически автомобили остава настрана от държавата. Имиджът му на компания за чисти технологии е в противоречие със силно замърсената реалност при топенето на никел. Редица представители на индонезийските власти посочват, че са провели серия от разговори с Tesla за потенциална инвестиция в страната, а президентът Джоко Уидодо се срещна с Мъск по-рано тази година на космодрума на SpaceX, Тексас, след което милиардерът каза, че са обсъдили „вълнуващи бъдещи проекти“.

Но нито една инвестиция на Tesla в тази насока все още не е реализирана. Мейди Катрин Ленгки, генерален секретар на Индонезийската асоциация на производителите на никел, каза по време на срещата на върха на индустрията през август, че това се дължи на опасения относно околната среда. Тя придружаваше екипите на Tesla и Ford Motor по време на посещенията им в центровете за добив и обработка на никел на остров Сулавеси, като част от процеса на надлежна проверка на тези компании.

„Защо американските компании... не са инвестирали в Индонезия? Това е така заради опасенията им относно околната среда“, изтъква Ленгки на срещата на върха в Джакарта на 25 август.

Бамбукови салове, използвани за драгиране на руда в Индонезия. Снимка: Bloomberg L.P.

Вместо това Tesla предпочита да купува индонезийски материали за батерии, просто не от Индонезия. През юли, например, компанията подписа нови средносрочни сделки с Zhejiang Huayou Cobalt и CNGR Advanced Material, китайски доставчици на суровини за батерии, които разполага с проекти, в Индонезия. Сделките са за трикомпонентни прекурсорни материали: химически коктейли, които са ключови за съхраняването на електричество в литиево-йонните батерии.

Huayou е една от редицата китайски компании, които навлязоха мащабно в Индонезия през последните години, участвайки в най-малко три проекта за обработка на никел на остров Сулавеси, включително един в IMIP и два други с индонезийското подразделение на бразилския миннодобивен гигант Vale, обявени през последните месеци.

Най-големият производител на батерии в Китай, CATL, също участва в проект в Индонезия чрез QMB New Energy Materials, неговото съвместно предприятие с Tsingshan и водещия китайски производител на батерии GEM. Индонезийският министър по морско дело и инвестиции, Лухут Панджайтан, откри наскоро завършения завод в IMIP през септември.

CATL отделно обяви през април 5,97 млрд. долара инвестиции съвместно с държавната индонезийска миннодобивна компания Aneka Tambang и Indonesia Battery Corporation (IBC). Те ще покрият „цялата верига на доставка на литиеви батерии, от мината до модула и рециклирането“, изтъква  Панджайтан. Индонезийското правителство създаде IBC през март миналата година, за да изпълни амбицията си да развие вътрешна индустрия за батерии с надеждата да стане ключов играч в глобалната верига на доставки при електромобилите.

„Проектът в Индонезия е важен крайъгълен камък за CATL, докато разширяваме глобалния си отпечатък“, посочва от своя страна Робин Дзън, основател и председател на компанията.