Дефицитът на чипове не позволява на автопроизводителите да си поемат въздух

Изпращаме 2022 година - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

Докато през 2021 г. автомобилните компании обявяваха несигурни прогнозни, според които кризата с недостига на полупроводници може да се прехвърли през следващата година и по някое време да отшуми, в края на 2022 г. вече е ясно, че глобалният дефицит на чипове е все още тук и няма да си тръгне през следващите месеци, колкото и неприятно да е това за много представители на автомобилната индустрия.

Оптимистичният тон на Toyota Motor Corp., най-големия автомобилен производител в света от 2021 г. насам, че най-лошото около недостига вече е зад гърба на сектора, не можа да издържи проверката на реалността още в началото на годината, малко след като Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА) заяви, че глобалният недостиг на чипове е довел до свиване на производството с 3 милиона автомобила в сравнение с 2019 г.

Вместо да стартират 2022 г. с оптимистични нагласи, компаниите от индустрията подновиха своите предупреждения, сигнализирайки, че нарушената верига на доставки няма да се подобри и през тази година. Един от първите концерни, който вдигна предупредителния флаг, беше германският доставчик на автомобилни части Hella. Неговият ръководител, Ролф Брайденбах, заяви още в средата на януари, че не очаква съществено подобрение на ситуацията с дефицита на чипове до началото или средата на 2023 г. Неговият коментар придружи решението на Hella да понижи перспективите си за фискалната година, приключваща през май, очаквайки само леко възстановяване на доставките на чипове в цялата индустрия през второто календарно полугодие.

Това беше последвано от рязката смяна на посоката от страна на Toyota, която превключи на задна предавка, ограничавайки своите операции през февруари и излизайки с нова оценка, според която компанията щеше да пропусне годишната си производствена цел поради недостига на полупроводници. Тогава Toyota заяви, че очаква глобалното ѝ производство да падне под целта от 9 милиона автомобила, като само за февруари тя изтри 150 000 превозни средства от прогнозната си производствена цел.

Прогнозата на Hella беше потвърдена и от Continental AG, чийто технически директор Жил Мабире заяви, че очаква кризата с чиповете да бъде облекчена едва през 2023 г.

„Недостигът на чипове, както и нарастващите цени на суровините вероятно ще продължат да притискат автомобилната индустрия през четвъртото тримесечие на тази година и през цялата 2022 г.“, заяви от своя страна главният изпълнителен директор на концерна Николай Зетцер, потвърждавайки думите на своя колега.

Междувременно представителят на Надзорния съвет на Bosch Франц Ференбах заяви, че европейският автомобилен сектор е станал прекалено зависим от азиатските доставчици за жизненоважни компоненти като полупроводниците и батериите за електромобили. „Да, станахме твърде зависими от други региони, така че е необходима промяна в курса“, изтъкна Ференбах, добавяйки: „Това обаче не е по вина на политиците, а е свързано с оптимизирането на разходите във веригите на доставка“.

Infineon беше друг доставчик, който се присъедини към хора на Hella и Continental, прогнозирайки удължаваше на кризата поне до началото на 2023 г. и подобряване на доставките през лятото на настоящата година. „Предполагам, че ще можем да покрием добре търсенето през 2023 г.“, заяви тогава ръководителят на звеното за автомобилни продукти в компанията Петер Шифер, добавяйки: „Последните проблеми ще бъдат разрешени през 2023 г.“.

Като противодействие на дефицита Infineon обяви, че ще разшири производствения капацитет в своя завод за полупроводници на стойност 1,6 млрд. евро във Филах, Австрия, открит през 2020 г.