За и против системата "старт-стоп" в автомобилите

Шофьорите на някои модели автомобили с двигатели с вътрешно горене в един момент забелязват, че при управлението им "се намесва" една система, която е известна като "старт-стоп". Тя е инсталирана в тези коли, за да бъде намален разходът им на гориво, както и за да бъдат ограничени вредните емисии от въглероден диоксид и други парникови газове, които се отделят при движението им. 

Някои собственици на автомобили обаче се опасяват, че тази технология оказва негативно въздействие върху двигателите на превозните средства и може да ограничи нормалния срок на технологичния им живот. Освен това те се притесняват, че "старт-стоп" системата може да доведе и до бързо и необратимо изтощаване на акумулаторите на колите им.

Какво представлява системата "старт-стоп"?

Всеки водач, който често шофира в някой голям град, се сблъсква с необходимостта често да спира, след което отново да потегля. В задръстените от трафика улици и булеварди двигателят на моторното превозно средство постоянно се налага да работи на празен ход в продължение на няколко секунди или минути, най-вече при червен сигнал на светофарите или при навлизане в кръгово кръстовище. 

При тези ситуации се задейства системата "старт-стоп", която е създадена за да помага на шофьорите, когато се налага често да спират и да потеглят. Тя автоматично изключва двигателя на превозното средство, а когато е необходимо, го стартира бързо. По този начин разходът на гориво може да бъде намален средно с около 15 на сто, посочва ДПА. 

Технологията "старт-стоп" първоначално е разработена от японската автомобилостроителна корпорация "Тойота" (Toyota), за да бъде постигнат по-малък разход на гориво.

Много шофьори обаче се опасяват, че системата, която често изключва и стартира двигателя на моторното превозно средство, може да го повреди и то необратимо. 

Доколко оправдани са тези опасения?

Целта на системата "старт-стоп" е да бъдат ограничени периодите, през които моторът на превозното средство работи на празен ход. Именно този работен режим е вреден за автомобилните двигатели и води до по-бързото съкращаване на експлоатационния им живот, посочват експерти.

Поради това се налага изводът, че всъщност технологията "старт-стоп" по-скоро предпазва двигателите на превозните средства, отколкото да им вреди. Освен това тя намалява и обема на отработените газове, които се отделят при движението им и помага за опазването на околната среда. 

В дадено превозно средство, което е снабдено с технологията "старт-стоп", са инсталирани допълнителни сензори, които са свързани с електронния блок за управление на двигателя му. В тази компютърна система е инсталиран допълнителен софтуер, който й позволява "да разпознае" сигналите, които сензорите подават към системата. По този начин тя се задейства и спира двигателя на автомобила, когато шофьорът му включи на неутрална предавка и отпусне педала на съединителя (изключи от скорост). Системата може бързо да стартира двигателя, когато водачът превключи на скорост (задейства предавка) или леко натисне педала на газта. 

Проблеми със системата "старт-стоп"

Системата "старт-стоп" обаче работи, само когато акумулаторът на автомобила има достатъчен заряд. Оказва се, че при много високи или много ниски температури тя може и да не функционира правилно. 

Климатичната инсталация или парното на колата например по-бързо изчерпват заряда на акумулатора, поради което ограничават и работата на технологията "старт-стоп", отбелязва ДПА. 

Традиционните оловно-киселинни акумулатори, които по принцип се монтират на автомобилите, се изтощават бързо, когато те са снабдени със "старт-стоп", поради което може да ги повредят. Ето защо е по-подходящо тези коли да бъдат снабдени с подобрени акумулатори от типа И Еф Би (EFB). 

При по-големите превозни средства, в които е инсталирана технологията за бързо изключване и стартиране на мотора, са подходящи акумулаторите Ей Джи Ем (AGM, т. нар "гелови"). Те имат по-голям капацитет и може да понесат по-голямо натоварване, когато не се зареждат при спрян двигател, но продължават да бъдат натоварвани от консуматори на енергия, например фаровете на автомобила, музикалната уредба, климатика или парното му. 

Технологията "старт-стоп" има и други особености. Например е малко вероятно тя да са активира, ако двигателят на моторното превозна средство е студен. Системата трябва да получи сигнал от съответните сензори, че моторът е загрял и чак тогава започва да действа. 

Експертите посочват, че един автомобил без "старт-стоп" ще премине през около 50 000 цикъла на ръчно спиране и пускане на двигателя през целия си експлоатационен живот. При колите, които са оборудвани с тази технология обаче, броят на спирането и пускането на мотора е десет пъти по-голям. Това води до по-голямо натоварване на коляновия вал, който е ключова част на двигателя. Движението на буталата му нагоре и надолу се превръща в своеобразно въртене. Една от най-честите повреди на коляновия вал е износването на плъзгащите лагери. Те се захранват постоянно с тънък слой смазочно масло. При спиране на двигателя и повторното му стартиране е необходимо много кратко време, за да може маслото отново да започне да поема натоварването, но точно тогава лагерите се износват най-много. 

Поради това моторните превозни средства, при които се използва технологията "старт-стоп", са снабдени с по-здрави лагери. Някои шофьори обаче не са убедени, че това може да предпази двигателите им при по-продължителна експлоатация. 

Има и водачи, които намират технологията за дразнеща, тъй като може да отнеме твърде много време за "спонтанно" рестартиране на двигателя. При много автомобили системата "старт-стоп" може да бъде деактивирана ръчно, но има и такива, при които това не е възможно.

Системата "старт-стоп" и петролната криза от 70-те

Автоматичната система "старт-стоп" е разработена през 70-те години на миналия век. Тази технологична иновация е въведена на фона на петролната криза, избухнала през 1973 г. 

Както беше посочено по-горе, японската корпорация "Тойота" е смятана за създател на технологията, чиято първоначална цел е да намали разхода на гориво на моторните превозни средства. 

През 80-те години на миналия век и германският автомобилостроителен концерн "Фолксваген" (Volkswagen) представя своя версия на системата "старт-стоп". Днес тя добива все по-голяма популярност в Европа. Това се дължи не само на факта, че благодарение на нея шофьорите на автомобили с двигатели с вътрешно горене пестят гориво, но и понеже колите, снабдени с тази технология, замърсяват по-малко околната среда. 

(БТА)