Ще използва ли Stellantis „европейски подход“ в преговорите с американските работници?

Инженер по образование, Таварес започва кариерата си през 1981 г. като пилот на тестова писта във Renault, където се издига в йерархията, преди да стане изпълнителен директор в Nissan.

След като поема PSA през 2014 г., Таварес си създава репутация на човек, който иска да се поддържат високи и точни показатели относно напредъка при разходите - известно е, че предпочита да лети с нискотарифни авиокомпании вместо с частни самолети.

„Той е твърд, но разумен“, казва Карла Байло, която е работила с Таварес по време на престоя му в Nissan. Според нея изпълнителният директор „има ясни цели какво означава победата за него и компанията. Той обаче би изслушал един убедителен аргумент“.

Таварес управлява компанията с акцент върху ефективността и контрола върху разходите, които са ключови за успеха на Stellantis, посочва самата компания.

Когато PSA придобива Opel от GM през 2017 г., анализаторите смятат, че Таварес е изправен пред сериозна битка, в опита си да промени нещата, отчасти защото очакват мощните европейски профсъюзи да блокират ходовете за намаляване на разходите. Въпреки това той притиска работническите организация да приемат съкращения на работни места, за да стабилизира крайния резултат на Opel, като бързо го насочва към печалба.

Сега стилът на Таварес ще се сблъска с опасенията на американските работници относно прехода на индустрията към електрически превозни средства. Stellantis обяви, че влага 35 млрд. долара до 2025 г. като част от усилията си да се електрифицира. 

Групата има най-малък дял от броя на членовете на UAW от трите компании, в Детройт с около 43 000 служители, в сравнение с 46 хил. броя за GM и 57 хил. за Ford. Освен това групата има повече възможности от GM и Ford да обмисли прехвърляне на част от фабричната работа в Канада и Мексико, коментира Сам Фиорани, анализатор в консултантската фирма AutoForecast Solutions.

Stellantis изтъква необходимостта да се намалят производствените разходи в САЩ, които далеч надхвърлят тези в други региони, става ясно документ на компанията, прегледан от The Wall Street Journal.

Към миналото лято сумата, изразходвана в страната от Stellantis за разходи за трансформация, които включват труд и други разходи, но изключват разходите за суровини, е била над два пъти по-голяма от средната за Европа.

Във фабриката ѝ в Уорън, Мичиган, където компанията произвежда пикапа Ram 1500 и SUV-овете Wagoneer и Grand Wagoneer, тези разходи са многократно по-високи.

Компанията отчасти обвинява честото отсъствие от работа на своите служители за по-високите производствени разходи. Stellantis многократно е повдигала въпроса в хода на преговорите, заявявайки, че е загубила 10,9% от работните часове през 2022 г. в резултат на непланирано отсъствие.

Автомобилният производител е загубил приблизително 16,7 хил. превозни средства или около 217 млн. долара приходи през 2021 г. и 2022 г. поради отсъствия на работници, става ясно още от документа на компанията.

Стачните дейности накараха Stellantis да спре работа в своята фабрика в Толедо, Охайо, където се сглобяват моделите на Jeep. Още 20 дистрибуционни центъра са прекъснали дейност поради стачките.

Тонът в преговорите се промени в петък, когато Фейн обяви, че Stellantis отстъпва по въпроса с разходите за живот и правото на стачка заради бездействието в заводите.

„Постигнахме напредък в нашите дискусии“, посочват междувременно от групата, добавяйки: „Но различията остават“.