Електромобилните фабрики в Китай изостават в наемането на работници

Син Вей завършва професионална гимназия в Североизточен Китай през 2003 г. и започва работа като електротехник във фабрика за авточасти в южната част на страната. Единственото колело, което може да си позволи по това време, е черен велосипед с три скорости, пише New York Times.

Той печели по 1150 долара на година и споделя наетата стая с трима други работници. „Имаше климатик, но тъй като трябваше сами да плащаме електричеството, по принцип не го включихме“, спомня си Син.

Две десетилетия по-късно 42-годишният Син заработва близо 60 хил. долара годишно. Той работи като старши електротехник, инсталиращ индустриални роботи във фабрики за електрически автомобили за китайския стартъп Nio. Миналата зима той купува спортно превозно средство Nio ES6 за 52 хил. долара.

Пазарът на електрически превозни средства в Китай е най-големият и най-бързо развиващият се в света. Бързият темп на строителството и разширяването на фабриките обаче води до недостиг на специалисти по електротехника и роботика.

„Ако искате да наемете хора с подходящ опит, има сравнително малко такива в тази индустрия“, изтъква Син.

Повече от 1,5 млн. души сега работят в десетки компании за електрически превозни средства в Китай и в техните доставчици. Най-големият от тях, BYD, разполага с 570 хил. работници, в сравнение с общия брой на служителите в трите най-големи американски компании за автомобили (General Motors, Ford и компанията майка на Jeep – Stellantis) - 610 хил. души.

Докато части от китайската икономика се забавят, Пекин трябва да прехвърли работниците си в сектори, които все още се развиват бързо, най-вече в производството на електрически превозни средства. Но властите се сблъскват с недостиг на професионално обучение, както и с излишък от млади хора с университетски дипломи, които не се интересуват от работа във фабрики. Най-търсени са квалифицирани техници и инженери като Син. Работниците на монтажни линии в автомобилните заводи изкарват по-малко от половината от неговата заплата.

През 2021 г. Пекин изчисли, че страната има над два пъти повече работни места за квалифицирани техници от действителния брой квалифицирани работници.

Доклад, издаден миналата година от властите на Шанхай, установи, че най-добре платените 10% от висшите техници във фабриките печелят най-малко 51 хил. долара годишно. Работниците с тези умения сменят работата си често. Преди да се премести в Хъфей, Централен Китай, преди две години, за да работи за Nio, Син създава линия за щамповане в близкия Нинбо за Zeekr, подразделение на групата Geely.

Подкрепени от заеми от държавни банки и помощ от общините, китайските производители на автомобили изграждат фабрики за електрически автомобили по-бързо от темпа на растеж на продажбите, което предизвиква ценова война, която кара повечето компании да губят пари. Това разтърси индустрията. Nio например през ноември обяви, че е съкратила 10% от своите служители. Нито едно от съкращенията обаче не се отнася за производството.

„Вече сме силно загрижени за недостига на работници“, споделя Дзъ Хукуан, ръководител на производството в Nio.

Семената на недостига на работна ръка бяха посяти преди години, когато икономическото планиране на китайското правителство не успя да предвиди мащаба на бума на електрическите автомобили и да обучи достатъчно работници за него.

През 2016 г. Министерството на промишлеността и информационните технологии прогнозира, че индустрията за електрически автомобили ще има нужда от 1,2 млн. работници през 2025 г. и предупреди, че тогава Китай е разполага само със 170 хил. души с необходимите умения.

Със сигурност повече от две пети от 11-те млн. завършващи колеж в страната всяка година изучават теми, свързани с науката и инженерството. Това е двойно повече от броя на завършилите в САЩ, където също има недостиг на заварчици, електротехници и други индустриални работници.

Но много от тези завършили колеж се стремят да работят в офис за големи технологични компании или на държавна служба, но не и във фабрики.

В продължение на няколко десетилетия заводите в Китай можеха да разчитат на постоянен поток от деца на фермери, които пристигат в градовете и биха поели практически всяка работа, без значение колко е скучна.

Един от тях е Син. Като тийнейджър той е решен да напусне родния си град Хонгши, близо до границата на Китай със Северна Корея. Той посещава професионална гимназия, където учителят му казва, че трябва да търси работа в Югоизточен Китай, близо до Хонконг. Веднага след като получава дипломата си за средно образование, той заминава.