Индонезия – страната, където електромобилната индустрия се захранва с въглища

След това възниква въпросът дали политиката отвежда Индонезия към целта на Уидодо за производство с по-висока стойност. Президентът отдавна казва, че крайната цел не е локализиране на обработката на никел, а по-скоро привличане на фабрики за електромобили и батерии.

Но до момента производителите на електромобили се още не се тълпят около Индонезия. Tesla, която Уидодо усърдно ухажваше, включително по време на пътуването си до Тексас през 2022 г., за да се срещне с главния изпълнителен директор Илон Мъск, не показва никакви признаци, че планира да създаде фабрика в страната.

Нито един друг западен автопроизводител все още не е започнал да строи завод в страната. Американската General Motors притежава дял в един базиран в Китай концерн, които изгражда електромобили в Индонезия. Други компании, като Ford, вече са сключили сделки за ограничаване на доставките на никел.

Южнокорейският автомобилен производител Hyundai управлява от 2021 г. един от малкото заводи за електромобили в Индонезия, фокусиран върху вътрешния пазар. Звеното може да произвежда 150 000 автомобила годишно, но е направило по-малко от 9500 броя през 2022 г. и 2023 г. Hyundai и корейската LG планират да започнат да произвеждат батерийни клетки в завод в Западна Ява тази година.

Автомобилните производители обикновено се стремят да създадат заводи за батерии и електромобили на пазарите, където хората вече купуват електрически автомобили. Това поставя Индонезия, където малко демонстрират интерес към това задвижване, в неизгодно положение. Страната разполага с ограничена зарядна мрежа, докато бензинът е силно субсидиран.

Президентът на Индонезия Джоко Уидодо. Снимка: David Paul Morris/Bloomberg

Индонезийските политици, които вярват, че изобилието на никел в крайна сметка ще привлече автомобилните компании, грешат,  изтъква Том Лембонг, бивш министър на търговията при Уидодо. Той посочва нарастването на броя на батериите без никел в състава си като предупреждение да не се залага много на метала.

Лембонг, който съветва кандидата за президент Аниес Басведан — който се застъпва за фокусиране върху насърчаването на трудоемки индустрии — казва, че Индонезия е постигнала ограничен напредък в придвижването нагоре по веригата на стойността.

Септиан Харио Сето, високопоставен индонезийски служител, участващ в разработването на политиката за никела, признава, че ситуацията с фабриките за батерии за електромобили и автомобили се развиват по-бавно от заводите за преработка на никел. Правителството въведе нови разпоредби за справяне с това, като например тази, която улеснява производителите на електромобили да внасят автомобили в Индонезия при условие, че по-късно построят фабрика на местно ниво. 

Миналия месец китайската BYD заяви, че ще стартира продажби на автомобили в Индонезия и ще постави началото на местно предприятие по-късно тази година. 

Като цяло Сето казва, че политиката относно никела е била успешна, стимулирайки икономическия растеж в по-слабо развитите източни региони, където се намират повечето находища, и осигурява работни места и данъчни приходи. Правителството предприе мерки за ограничаване на замърсяването на околната среда, като например забрана на компаниите да изхвърлят минни отпадъци в океана.

Кълън Хендрикс, старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън във Вашингтон, окръг Колумбия, посочва, че има два начина да се оцени индустриалната политика на Индонезия.

„Постигане на успех в привличането на чуждестранни инвестиции и в изграждането на капацитет за преработка на никел“, изтъква той. „Досега (страната) не е постигнала напълно интегрирана верига „от мината до електромобила“, към която се стреми“, добавя Хендрикс.