Защо преструктурирането на Volkswagen се оказва толкова трудно

Защо е толкова трудно за Volkswagen да прави промени?

В компанията са вградени защитни механизми срещу радикално преструктуриране. Представителите на синдикатите и Долна Саксония, родната провинция на VW, държат 12 от 20-те места в надзорния съвет, чието одобрение е необходимо за вземане на важни стратегически решения. Това може да направи прилагането на всяка нова мярка изключително трудно.

Сложната структура на собственост на Volkswagen също може да забави вземането на решения. Холдинговата компания на семействата Порше и Пиех контролира по-голямата част от правата на глас, като Долна Саксония и суверенният фонд на Катар също държат големи дялове. Различните акционери имат конкуриращи се интереси: Порше-Пиех иска влияние, държавата иска сигурни работни места, а инвеститорите търсят възвръщаемост.

Трябва да се обърне внимание и на т.нар. Закон за Volkswagen – федерален регламент, който датира от 1960 г., когато компанията излиза на борсата. Той постановява, че за ключови решения е необходимо одобрение от над 80% от акционерите. Това дава на провинция Долна Саксония блокираща сила, тъй като тя притежава 20% от правата на глас.

Защо е толкова трудно да се закрият германските заводи?

Завод на Volkswagen в Германия не е просто фабрика. Той е икономически опорен стълб, политически символ и в много градове - център на местния живот. Затварянето на завод би означавало да се каже на регион, че гаранцията вече не е валидна.

Споразумението за труда от 2024 г. вече тласна германските предприятия в болезнена територия, където са необходими по-малко работни места, по-малък капацитет и ограничени разходи. Но то запази основната сделка чрез преструктуриране, без да нарани германската индустриална база.

Затварянето на заводи би преминало границата, което означава, че ръководството може да потърси по-меки версии на същата идея: пренасочване на обекти, забавяне на наемането на персонал, използване на пенсиониране или преразпределяне на дейността към недостатъчно използвани заводи.

Именно тук историята на Volkswagen става по-голяма от Volkswagen. Следвоенната индустриална сила на Германия се основава на гъсти мрежи от доставчици, квалифициран фабричен труд и износ на висококачествени машини и превозни средства. Електромобилите заплашват този баланс, защото изискват по-малко компоненти, изместват стойността към батериите и софтуера и вече дават предимство на китайските конкуренти.

Отказът на надзорния съвет не означава непременно провал на усилията на ръководителя на VW за преструктуриране. Той би могъл да премести борбата в по-формална арена: събрания на акционерите и евентуално съдилища.

Германското законодателство позволява на акционерите с поне 5% дялово участие да поискат свикване на извънредно общо събрание и да наложат включване на точки в дневния ред. Но преодоляването на това препятствие е само началото за VW, предвид прага от 80%, определен от Закона за Volkswagen за приемане на предложения, и ефективното право на вето на Долна Саксония.

Правилата на VW дават на надзорния съвет централна роля при вземането на важни решения за фабриките, а промените в преместването на производствените площадки изискват широка подкрепа. По-агресивните варианти, като закриване на заводи, продажба на големи дъщерни дружества, преместване на производството или опит за преструктуриране на правомощията на борда, биха тествали корпоративния механизъм.