Треската на световния имотен пазар отслабва

Треската на световния имотен пазар, която набра скорост по време на пандемията, когато хората се надпреварваха да купуват имоти с по-голяма площ, вероятно приключва, тъй като лихвите растат и се очаква поскъпването на жилищата да спре, показва допитване на Ройтерс сред пазарни експерти.

Огромните ръстове на цените до 50% през последните години може да са в края си и да се превърнат в скромни спадове през 2023 г. в някои страни, казват анализатори, отразяващи девет ключови световни пазара на недвижими имоти.

Но те също така казват, че спадовете няма да направят жилищата по-достъпни, особено за купувачите на първо жилище, тъй като основните разходи за живот нарастват, а лихвите по ипотечните кредити тръгват нагоре за първи път в живота на много млади хора.

„Определено има забавяне. Затова темпът на растеж се забавя почти навсякъде… (и) е вероятно редица пазари да отчетат спадове на цените“, коментира Лиъм Бейли, глобален ръководител на анализите в консултантската компания Knight Frank.

„Въпросът е дали има риск от сценарий на известен срив на някои пазари“, допълва той.

Засега повечето специалисти по недвижими имоти не прогнозират корекция дори с 10% на цените на жилищата, а вместо това се придържат към очакването, че поскъпването на жилищата ще се забави значително, в повечето случаи до по-бавен темп от покачването на цените на потребителските стоки в момента.

Над две трети от анализаторите, или 83 от 119, които са отговорили на допълнителен въпрос, са заявили, че достъпността за купувачите на първо жилище или ще се влоши, или ще се влоши значително в идните две години. Останалите 35 са заявили, че тя ще се подобри.

Дори на имотни пазари като Индия и Дубай, които избегнаха паническите покупки и високия двуцифрен темп на годишно поскъпване, наблюдаван в най-тежкия период от пандемията на пазари като САЩ, Канада и Австралия, анализаторите все още са съгласни, че достъпността ще се влоши.

Предизвикателства от инфлацията

Част от това е свързана с разходите за строителство на нови жилища, които почти навсякъде в света не се строят достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето.

Растящите цени заради нарушените вериги за доставка, пред които са изправени всички бизнеси в света, вероятно ще бъдат прехвърлени върху купувачите на първо жилище. Почти по същия начин потребителите плащат повече за всичко, което купуват.

„Същите предизвикателства от инфлацията…, специално на строителния пазар, и проблемите с веригите за доставка, които продължават да преследват… предприемачи и строители на жилища…, няма ни най-малко да бъдат смекчени“, коментира Адам Чалис, изпълнителен директор на отдела за анализи и стратегия за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) в консултантската компания JLL.

„Впрочем, в краткосрочен план е много вероятно да стане по-лошо, тъй като хората се връщат към градовете… и стават много по-доволни от избора си на градски живот“, допълва той.

Макар че анализаторите като цяло не са склонни да прогнозират мисленето зад поведението на потребителите, стремежът на хората да сменят дома си по време на блокадите заради COVID-19 ги накара да потърсят друг имот. Малцина очакват това да се случи пак.

Занапред изглежда няма особени основания да се прогнозира, че собствениците на жилища, чийто имот е повишил стойността си благодарение на растящите цени, ще бъдат ограничени да удовлетворят желанието си за завръщане към градския живот.

Това поставя купувачите на първо жилище, които са в трудно положение да съберат първоначална вноска за имот, в по-лоша ситуация с всяка следваща година. Това положение може да се запази дори ако цените намалеят.

„Покупната ви цена може да намалее…, но в действителност разходите за обслужване на заем може да не се понижат едновременно с тази цена“, отбелязва Бейли.

Много хора в повечето страни, особено млади хора, са прибегнали до имот под наем вместо до покупка. Но недостигът на жилища тласка нагоре и цените на наемите навсякъде.

В отговор на въпрос какво ще се случи с достъпността на пазара на жилища под наем в идните две години над 80% от анализаторите, или 82 от 99, казват, че тя ще се влоши. Останалите са на мнение, че ще се подобри.