Въпреки че Китай инвестира милиарди долари в изграждане на своя сектор на полупроводниците, страната все още изостава значително от технологичните умения, необходими за производството на най-модерните чипове, казва пред CNBC анализаторът на International Data Corporation (IDC) Марио Моралес.
Полупроводниците намират всякакво приложение, от смартфони и компютри до автомобили и домакински електроуреди.
„Вярвам, че [Китай] все още изостава с три или четири поколения от това, което се счита за водещо на пазара“, изтъква Моралес. „Така че, ако погледнем водещите технологии, говорим за 16-нанометровите или 14-нанометровите чипове, по голяма част от тях идват главно от Тайван и (Южна) Корея и до известна степен от САЩ, чрез Intel“, добавя той.
Чиповете се произвеждат чрез процес, наречен литография, при който изключително сложни и скъпи машини насочват много тесни лъчи светлина върху силициеви пластини, които са обработени с фотоустойчиви химикали, за да създадат сложни модели. Този процес води до образуването на транзистори - колкото повече транзистори има в един чип, толкова по-можещ и ефективен е той. В тази връзка нанометричната скала показва количеството транзистори. Колкото е по-малка цифрата, толкова по-голям брой транзистори са поместени на квадратен милиметър върху даден чип.
Компании като Samsung и Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) вече произвеждат масово 7-нанометрови чипове.
Нуждата на Китай от самодостатъчност
От няколко години Китай се насочва към увеличаване на инвестициите в изследвания и разработки за постигане на самодостатъчност в технологиите, включително при полупроводниците и изкуствения интелект.
Пекин увеличава усилията си, тъй като САЩ се прицелиха в китайските технологични компании като Huawei и SMIC, използвайки санкции на фона на ескалиращото търговско напрежение между двете страни.
Китайските технологични гиганти Alibaba, Tencent, Baidu и Meituan в същото време започнаха да инвестират в разработката на чипове.
Моралес обясни, че въпреки сериозните инвестиции от страна на Китай, Пекин все още трябва да си осигури достъп както до софтуера, така и до оборудването, необходимо за производството на чипове от висок клас.
„На Китай ще му отнеме известно време, може би повече от десетилетие, преди да може действително да стане по-конкурентоспособен”, посочва Моралес.
Той коментира и SMIC, който е най-големият и важен производител на чипове в Китай.
„Те имат възможности да произвеждат 28-нанометрови чипове и са започнали някои разработки на 14-нанометрови чипове”, коментира Моралес. „Реалността обаче е, че се нуждаят от клиенти, които наистина да мащабират тази способност, а голяма част от китайската екосистема просто не използва тази технология”, добавя той.
Според анализатора поради тази причина китайските компании се нуждаят от партньори от САЩ или Европа, или дори от клиенти от Тайван, за да могат ефективно да увеличат напредъка в тази технология.


Без „синя“ и „зелена зона“ във Варна на 15 септември
Eто за какво време да се подготвите на първия учебен ден
Иво Димчев с концерт във Варна
Наско Сираков остава президент на Левски, но със съвещателен глас
Публикуваха плана за реформа в пътната безопасност
Иран и страните от Залива отлагат преговорите за Ормуз заради атаките на хутите
Венецуела участва в срещата на Г-20, докато САЩ търсят още енергийни сделки
САЩ търсят волфрам извън Китай с нова сделка в Руанда
Китай изкупува петрол от целия свят и разклаща пазара
Т. Безлов: Ниското доверие в институциите у нас улеснява руските хибридни атаки
Новият модел на Chery ще се управлява с часовник
Tesla заменя предните чистачки с лазери
Защо десният фар свети по-далеч от левия
Как преследването на по-нисък разход превърна колите в компютри
Ferrari показа нов специален звяр
Отново не пуснаха едно от момичетата, обвинени за смъртта на Георги Кузев, да излезе от ареста
Скандал в Австралия: Сенатор заяви, че аборигените са "най-примитивните на Земята"
Лорд Робъртсън, ръководил НАТО: Руски хакерски атаки може да задействат Член 5 в бъдеще
Времето утре: Слънце, облаци и слаб дъжд
Левски ще строи стадион за 28 000 души, Бостанджиев заяви високи цели