Решенията на водещи банки за лихвите ще бъдат във фокуса на пазарите тази седмица

Започва поредна седмица под знака на войната на САЩ и Израел в Иран, която е вече в седмия си месец, и нанесените от нея щети върху световната икономика. На този фон някои от най-влиятелните централни банки в света ще трябва да решат дали да отговорят на конфликта и причиненото от него поскъпване на петрола чрез повишаване на лихвените проценти, или да запазят търпение с надеждата високите цени на енергоносителите да не се пренесат осезаемо върху глобалната инфлация.

Ключовите финансови институции, които ще заседават следващите дни, са тези на Великобритания, САЩ и Япония. Това ще се случи броени дни, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи разходите по заемите за втори път след избухването на войната в Иран.

Междувременно се очакват и ключови данни за Европа, като акцент ще бъдат докладите за инфлацията както в най-големите икономики от еврозоната, така и за целия валутен съюз. Ето какво ще движи пазарите през следващата седмица.

Войната в Иран и цената на петрола

Цената на петрола се повишава в понеделник, след като Саудитска Арабия затвори основен тръбопровод за суров петрол вследствие на нападения. Ходът разтърси пазара, тъй като прекъсва маршрут, който беше от ключово значение за заобикалянето на Ормузкия проток от началото на войната на САЩ и Израел в Иран.

Към 10:15 ч. българско време фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 2,92% до 107,66 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 2,99% до 103,04 долара за барел. 

В петък Саудитска Арабия съобщи, че е спряла петролопровода „Изток-Запад“ като предпазна мярка след нападенията от предходния ден. Засега няма информация кога работата му ще бъде възстановена.

На дипломатическия фронт срещата, планирана за понеделник между Иран и няколко държави от Персийския залив, посветена на създаването на временен корабоплавателен коридор през Ормузкия проток, беше отложена. Това съобщи външният министър на Оман Бадр Албусаиди.

Инвеститорите следят и последствията от бързото настъпление на подкрепяните от Иран хути по крайбрежието на Червено море в Йемен. Това може да позволи на групировката да упражнява по-голям контрол върху корабоплаването през протока Баб ел-Мандеб - друг жизненоважен морски тесен проход за световната търговия.

Английската централна банка

През миналата седмица трейдърите увеличиха залозите си за повишения на лихвените проценти от страна на Английската централна банка (АЦБ), тъй като покачващите се цени на енергоносителите заплашват да задържат инфлацията висока и през следващата година.

Очаква се паричният орган да затегне политиката си с 0,25 процентни пункта на заседанието си, насрочено за 17 септември. Основната лихва на АЦБ в момента е на ниво от 3,75%.

Великобритания е силно зависима от вноса на петрол и особено на природен газ, което прави икономиката ѝ уязвима към резки скокове на цените.

„Петролът отново е на цена от над 100 долара за барел и със сигурност Великобритания и Европа все още са много силно зависими от цените на енергоносителите“, заяви пред Bloomberg Лорън ван Бильон, старши портфолио мениджър в Allspring Global Investments.

Публикувани в петък данни обаче засилиха оптимизма сред икономистите и инвеститорите. Те показаха, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 0,4% през юли след увеличение от 0,3% през юни. Резултатът е значително по-добър от очакванията на анализаторите, които прогнозираха нулев растеж.

Това е третият пореден месец, в който икономическият растеж надмина прогнозите на икономистите, което подсказва, че британската икономика може да се окаже по-устойчива от очакваното през втората половина на 2026 г. Данните насочиха икономиката към по-силно от очакваното представяне през третото тримесечие, за което досега се прогнозираше растеж от едва 0,1%.

Великобритания беше най-бързо растящата икономика сред страните от Г-7 през първата половина на годината, въпреки че се очакваше поскъпването на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран да окаже сериозен натиск върху бизнеса и потребителите. Данните за юли обаче показват първи признаци, че икономиката запазва устойчивост, като идването на новия министър-председател Анди Бърнам допринася за подобряване на потребителското доверие.

Федералният резерв

Пазарите навлизат в решаваща седмица, чудейки се дали Федералният резерв най-накрая е готов да предприеме повишение на лихвите, за да се справи с упоритата инфлация, която се задържа над целта от 2% вече пет години.

Фючърсите върху федералните фондове показват, че пазарите са склонни да очакват повишение с 25 базисни пункта, когато централните банкери обявят решението си в сряда, макар че немалко инвеститори остават неубедени, пише Ройтерс. Централната банка запази лихвите без промяна в диапазона 3,5%-3,75% през цялата 2026 г., а някои трейдъри се съмняват, че това внезапно ще се промени сега.

Залозите за повишение нараснаха, след като новият председател на Фед Кевин Уорш зае по-строга позиция миналия месец, а впоследствие бяха допълнително подкрепени от силния доклад за заетостта в САЩ през август.

Допълнително напрежение създава фактът, че Уорш даде ясно да се разбере, че няма да предоставя много насоки за бъдещата политика. Това оставя пазарите да гадаят не само какво ще се случи на това заседание, но и какви ще бъдат следващите стъпки.

Миналата седмица стана ясно, че потребителските цени в САЩ са отбелязали ускорение на месечна основа през август, след като цените на бензина на дребно в страната се увеличиха. Индексът на потребителските цени (CPI) е нараснал с 0,4% през миналия месец. През юли бе отчетена месечна инфлация от 0,1%, а през юни потребителските цени намаляха с 0,4%.

За дванадесетте месеца до август инфлацията в САЩ е нараснала с 3,4% - с колкото и през предходния месец. Данните както за месечната, така и за годишната инфлация отговарят на очакванията на икономистите, анкетирани от Ройтерс.

Изключвайки цените на храните и енергоносителите, американските потребителски цени са нараснали с 0,3% през август спрямо юли и с 2,4% на годишна основа, след като през юли спрямо същия месец на 2025 г. ръстът беше 2,5%.

Бензинът на дребно е поскъпнал средно с 3,9% през август в сравнение с юли, след като през предходните два месеца регистрира спадове. За дванадесетте месеца до август стойността на бензина се е повишила с 27,4%, сочат данните.

Японската централна банка

Японската централна банка (ЯЦБ) може да предложи най-лесното за прогнозиране решение на централна банка през този месец. Пазарите са почти напълно убедени, че централните банкери ще повишат лихвите с 25 базисни пункта до 1,25% на 18 септември - ниво, което не е наблюдавано от повече от три десетилетия.

По-големият въпрос е какво следва след това. След множеството сигнали от представители на ЯЦБ за необходимостта от затягане на паричната политика инвеститорите вече гледат отвъд септември. Анализаторите смятат, че заседанията на ЯЦБ през октомври и декември също могат да доведат до промени, докато пазарите вече напълно калкулират достигане на лихвено ниво от 1,5% до януари.

Факторът под въпрос е йената. Подкрепата за валутата се превърна на практика в една от целите на ЯЦБ, след като се срина до 40-годишно дъно през юли. Неотдавнашното възстановяване на йената намали този натиск, но темата продължава да тревожи инвеститорите.

Инфлацията в еврозоната

В четвъртък ще бъдат публикувани окончателните данни на Евростат за инфлацията в еврозоната през август. Според предварителната оценка инфлацията в еврозоната отново се е ускорила до ниво над 3% през август заради по-високите разходи за енергоносители, причинени от войната на САЩ и Израел в Иран.

Инфлацията в 21-те държави, използващи еврото, се е забързала до 3,3% през миналия месец спрямо отчетените 2,9% през юли. Увеличението се дължи почти изцяло на по-високите енергийни разходи, след като цените на суровия петрол и природния газ се повишиха, а рафинериите увеличиха маржовете си.

В резултат миналата седмица Европейската централна банка очаквано повиши основните си лихвени проценти за втори път тази година, опитвайки да ограничи новия скок на инфлацията. Така в четвъртък базираната във Франкфурт финансова институция увеличи лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение до съответно 2,5%, 2,65% и 2,9%, считано от 16 септември 2026 г.

"Перспективите остават изключително несигурни, като рисковете са насочени към по-бърза инфлация и по-слаб икономически растеж", се посочва в изявление на ЕЦБ след заседанието.

Засега икономиката на 21-те държави от еврозоната се представя по-добре от очакваното въпреки по-високите разходи за горива, засилената конкуренция от Китай и последиците от сушите в Европа.

Банковото кредитиране дори се е ускорило през юли, пише Ройтерс. Това подсказва, че повишението на лихвите през юни не е нанесло сериозен удар върху икономическата активност и оставя възможност за ново затягане при необходимост.

Финансовите пазари вече калкулират поне още едно повишение на лихвите до края на годината, а след това още едно или две през 2027 г.

Икономистите са по-предпазливи. Повечето смятат, че решението в четвъртък може да бъде последното засега, макар че все повече анализатори предупреждават, че упоритата инфлация може да наложи допълнителни действия.

Една от причините бъдещите увеличения да бъдат ограничени е, че условията за финансиране вече значително са се затегнали. Доходността по дългосрочните държавни облигации достигна най-високите си нива от периода преди световната финансова криза заради опасенията от инфлация и нарастващ държавен дълг.

Допълнителен натиск върху доходността оказват и масовите емисии облигации от големи технологични компании, които набират средства за инвестиции в изкуствен интелект (AI), както и политическата нестабилност в Германия, добавя Ройтерс.

Във вторник се очакват също така данните за инфлацията през август в Германия, Франция и Испания.

Още данни от Стария континент

В Европа на фокус във вторник ще бъдат докладите за безработицата във Великобритания през юли и за търговския баланс на еврозоната през същия месец. В този ден институтът ZEW ще оповести проучването си за икономическите условия в Германия и цялата еврозона през септември.

В сряда британското правителство ще обяви оценката за инфлацията в страната през август, а по-късно се очакват данните за заплатите и индустриалното производство в еврозоната.

В петък ще бъдат публикувани докладите за продажбите на дребно във Великобритания през август и за цените на едро в Германия през същия месец.

Повече за американската икономика

Сред ключовите данни, очаквани на икономическия фронт в САЩ, са планираните за сряда доклади за продажбите на дребно и за експортните цени през август. В този ден ще стане ясно и какво е нивото на запасите от горива в страната на фона на енергийната криза, предизвикана от напрежението в Близкия изток.

В четвъртък по традиция ще бъде публикувана информация за седмичните молби за помощи при обезщетения. Тогава се очакват и данни за новите разрешителни за строежи, както и за започнатите строежи през миналия месец.

В петък ще бъде оповестена информация за индустриалното производство в САЩ през август.

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион

Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, сред акцентите в понеделник са данните за индустриалното производство в Япония през юли, за цените на едро в Китай през юли и за инфлацията в Индия през миналия месец.

Във вторник се очакват данните за безработицата и индустриалното производство в Китай през август, а в сряда – за търговския баланс на Токио през миналия месец.

В четвъртък инвеститорите ще получат повече информация за брутния вътрешен продукт на Нова Зеландия за второто тримесечие на годината, а в петък се очакват най-новите данни за инфлацията в Япония.