Еврокомисарят по финансите: Сливанията на банки в ЕС трябваше да се случат отдавна

Еврокомисарят по финансите Мария Луис Албакърки изрази подкрепата си за трансграничните банкови сливания, като изтъкна, че много от предизвикателствата, пред които е изправен секторът, се дължат на липсата на мащаб.

Големите сделки между кредитори в различни държави членки „трябваше да се случат отдавна – все пак сме в банков съюз“, заяви тя в интервю за Bloomberg, като се позова на дългогодишния, но все още незавършен проект за интегриране на банковата система на блока. „Странното е, че те все още не са се случили.“

„Ние наистина вярваме, че по-големият мащаб и трансграничната дейност в крайна сметка ще бъдат от полза за клиентите“, каза тя. „Става дума не за банките като цел сами по себе си, а защото признаваме изключително важната роля, която те играят в европейската икономика.“

Макар че „не е работа на Комисията да казва дали банките трябва да са големи или малки“, тя посочи, че е важно „да имаме регулаторна рамка, която не пречи на добрите бизнес модели да постигнат мащаб“.

Нейните коментари следват месеци на спорове между политици и банкови мениджъри в Германия и Италия относно плана на UniCredit да погълне Commerzbank. Придобиването се разглежда като ключов тест за банковата консолидация в ЕС, въпреки че кредитори като австрийската Erste Group Bank и испанската Banco Santander, които сключиха сделка в Полша, показаха, че сливанията в рамките на ЕС са възможни.

Албакърки приветства преразглеждането от страна на Европейската комисия на насоките за сливания, което дава по-голяма свобода за създаването на т.нар. „европейски шампиони“ и съюзи, които насърчават иновациите.

„Този променен подход отразява признанието, че конкурентната среда се е променила драстично и трябва да я разглеждаме по различен начин“, поясни тя.

Правилата за конкуренция на ЕС се фокусират върху това как сделките биха се отразили на така наречения „релевантен пазар“, за който се отнасят, и колко тясно го дефинират регулаторните органи може да определи дали сделките ще бъдат блокирани, или одобрени.

„Бих казала, че за финансовия сектор релевантният пазар е Европа, защото нашите конкуренти са големи юрисдикции извън Европа.“

Португалската комисарка също така посочи, че подкрепя разширяването на пазарната инфраструктура на ЕС.

„Някои бизнеси могат да бъдат малки и прекрасни“, каза Албакърки. „Капиталовите пазари не са сред тях. Това е мрежова индустрия. Имаме нужда от този мащаб.“

Идеята на банките за разделяне на пакета от реформи

Албакърки отхвърли и исканията на банките да се раздели мащабният план за стимулиране на финансовата система на ЕС.

В интервюто тя заяви, че за Европа е най-добре да използва единен пакет за осъществяване на реформи, които намаляват бюрокрацията, съкращават бариерите пред трансграничните дейности и облекчават някои регулации.

„Това не е в името на банките, а в името на икономиката на ЕС“, подчерта Албакърки, като добави: „Ако наистина искаме да направим нещо смислено, трябва да гледаме на това като на пакет, защото всичко е свързано“.

Миналата седмица лидерите на 11 водещи банки в ЕС, Швейцария и Обединеното кралство призоваха блока да даде приоритет на реформите за „опростяване“ в плана и да даде повече време за обсъждане на трудни въпроси като предложението на Европа за взаимно застраховане на депозитите в целия блок.

Банките се опасяват, че споровете относно плана за депозитите ще застрашат целия пакет, който ЕС обеща да обяви до първото тримесечие на следващата година. Албакърки обаче възрази като посочи, че ситуацията се е променила „драматично“ от последния неуспешен опит на Европа да осъществи идеята през 2022 г.

„Никога не съм виждала такъв единодушен призив да се сближим, да работим по-тясно заедно, нека да се изправим пред това като Европа, а не като отделни държави членки“, посочи още тя.

По думите ѝ тук не става въпрос за технически дебат, а за политика. А политиката се отнася до това, което се случва около и вътре в Европа. „Точно там виждам по-голям стремеж от всякога“, добавя Албакърки.

Според нея решаването на проблема със застраховането на депозитите ще позволи на Европа да премахне националните бариери, които блокират капитала и ликвидността в различните държави, облекчавайки фрагментацията, която Европейската комисия (ЕК) смята, че спъва финансовата система на блока.

Междувременно САЩ бързо разхлабват регулациите и надзора при администрацията на президента Доналд Тръмп, а Великобритания въвежда серия от реформи, включително намаляване на нивото на капитал, което банките трябва да държат.

Един от най-спорните аспекти, повдигнати от ЕС през юли, е преразглеждането на новото глобално капиталово правило, известно като „долен праг“, което ограничава банките да използват модели за намаляване на капиталовите си изисквания.

Европейската централна банка се противопоставя на промяната.

Албакърки посочи Bloomberg, че е налице „текущ диалог“ между надзорните органи и ЕК по мярката.

ЕС поиска от банките обратна връзка за предложенията до 17 септември. В тази връзка Албакърки заяви, че последния кръг от информационна дейност е генерирал над 10 хил. страници с обратна връзка.