Economist: Предстоят най-интересните избори в Германия след Oбединението

Един месец преди парламентарните избори в Германия британското издание Economist отбелязва, че от всички избори досега след Oбединението, тези са очаквани с най-голям интерес от цялата международната общност. И в това няма нищо чудно – причината е непрекъснато нарастващата роля на Германия в политически и икономически план.

На 1-и септември лидерът на дясноцентристката коалиция и настоящ канцлер Ангела Меркел и основният ѝ конкурент – представителят на левицата Пеер Щайнбрюк ще проведат единствения телевизионен дебат помежду си, ден след като представители на по-малките партии направят същото. На 15-и септември пък предстои генералната репетиция преди вота – в Бавария ще се проведат местни избори, които ще дадат ясен сигнал за развитието на националния вот седмица по-късно.

Междувременно в четвъртък се проведоха и първите мащабни онлайн дебати - DeutschlandDuell, организирани от Handelsblatt Online и Zeit Online. По време на обсъждането всички страни се съгласиха, че Гърция ще има нужда от нов спасителен пакет. С такова твърдение е съгласен дори и финансовият министър Волфганг Шойбле, който обаче отказва да назове конкретните му параметри преди изборите. Съвсем различно се изказва председателят на еврокритичната „Алтернатива за Германия“ Бернд Люке, който е и професор по икономика. „Една нова „подстрижка“ на дълга на Гърция е неизбежна. И тя ще коства на Германия между 40 и 50 млрд. евро“, смята той. 

Ако хипотетично стане канцлер, още в първите две седмици на управлението си Люке би прекратил политиката за спасяване на еврото. И би предложил програма за икономически растеж за изпадналите в тежка криза южноевропейски държави, като важна част от него би било въвеждането на собствена валута в тях. По този начин, поне според Люке, тези страни биха си възвърнали кредитоспособността. 

Финансовият експерт на CDU Ралф Бринкман е точно на обратното мнение. Излизането на Гърция от еврозоната би било много по-скъпо решение от сегашната спасителна политика, смята той. Освен това проблемните страни не биха могли да въведат собствена валута „от днес за утре“, защото това е свързано със смущения на финансовите пазари. Освен това Бринкман се съмнява, че южните европейски страни като цяло ще са готови да се откажат от еврото – а и никой не може да ги принуди да направят това.

Люке контрира, че отношението на затруднените страни ще се промени, след като всички трансферни плащания бъдат преустановени. “Те ще останат в еврозоната дотогава, докато се хранят там", прогнозира той. "Ние предлагаме решаването на гръцкия проблем да бъде взето по най-ефективния начин - като стигнем до корена на проблема”.

И този корен на проблема е еврото и липсата на конкурентоспособност на гръцката икономика. “Проблемът с настоящата политика за оздравяване - коренът на проблема се игнорира." Вместо това се подхожда спрямо симптомите. “Те изливат повече и повече пари над салатата, която сами надробиха“, казва Люке.

Бринкман също има готов отговор: “Причината за кризата не е на първо място еврото, а в структурните проблеми на Гърция". Тези структурни проблеми трябва да бъдат решени. "Ние можем да си говорим за валутата толкова, колкото искаме. Ако не се променят структурите, нищо няма да се случи". 

Избирателната система в Германия е много интересна и популярността на Меркел, възлизаща на почти 2/3 от населението, никак не е недвусмислена гаранция за успех. В страната половината депутати се избират мажоритарно, останалите - пропорционално. Според последните социологически проучвания коалицията на Меркел печели подкрепата на 47 на сто от избирателите, докато за социалдемократите биха гласували 43%.

И въпреки че в Германия интересът към кампанията е малък и едва половината от гражданите под 30-годишна възраст знаят точната дата на вота, международната общност очаква с интерес развръзката.

Този интерес според Economist се дължи на две причини. Първата е свързана със самата личност на канцлера Меркел, която се превърна в символ на стабилност и решителност не само в Европа. Голяма част от света също не крие симпатиите си към родената в Източна Германия Меркел.

Втората причина за международния интерес се крие в това, че Германия се превърна в много важен политически и икономически фактор. И определението за страната, дадено от Хенри Кисинджър, че е прекалено голяма за Европа и прекалено малка за света, вече не отразява съвсем статута на Федералната република. Германия вече играе ролята на хегемон в европейската система.

И след като на 22 септември картите са на масата и Германия и светът знаят развръзката от изборите, предстои епилогът – в рамките на няколко седмици или месец ще се проведат консултации за формиране на кабинет. Едва след тях ще имаме пълната картина за резултата от изборите и в каква посока ще се движи политиката на страната, пише още Economist.