Калфин: Политиката на конкурентоспособност с евтин труд е обречена

"Българската икономика зависи много от нископлатения ръчен труд, което ако не се промени, няма как да ни доведе до по-добро жизнено равнище". Това коментира вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в предаването Денят Он Ер на телевизия Bulgaria On Air.

"Българската икономика все още зависи много от ръчния труд. И то от нископлатения ръчен труд, който няма как, ако не се промени, да ни доведе до по-добро жизнено равнище. У нас все още един човек с ръчен труд произвежда това, което в Европа се произвежда с високомеханизирана техника“, отбеляза министърът.

Той допълни, че у нас няма как да се увеличават заплатите, ако не се увеличават и изискванията към работещите. „Общо взето политиката да поддържаш конкурентоспособност с евтин труд е много обречена“, категоричен е министър Калфин.

В понеделник в друго интервю вицепремиерът заяви, че България не може да развива икономика, основана на ниско заплащане, което е в пъти по-ниско от сравними с България икономики. Производителността на труда и конкурентоспособността не бива да растат само чрез наемане на евтин труд, а с инвестиции в производство, енергоспестяващи технологии, посочи той.

Конкурентоспособността може да расте, когато повишим така равнището на икономиката с оборудване и енергоспестяване, че един българин да може да произвежда колкото един среден европеец, категорично заяви той. Факторите са много – образование, структура на износа, тоест когато започнем да произвеждаме продукти с висока добавена стойност и с по-квалифицирани работници, ще се случат нещата, каза министърът.

По думите му не можем да продължаваме да си мислим, че с евтин труд ще бъдем конкурентни, защото винаги ще се намери друга страна, която ще предлага по-евтин труд. Калфин обясни, че производителността в България е по-ниска, не защото на българина не му се работи, а защото такива са условията, такова е оборудването, машините, енергийната ефективност.

Вицепремиерът коментира и тенденцията младите да избират да учат предимно специалности, при които безработицата е висока. По думите му интересът, свързан с обучение по науки, свързани с математика, е минимален.

"За съжаление интересът, свързан с обучение по науки, свързани с математиката, е минимален. Това идва от средното образование и продължава във висшето. Всички инженерни науки и информационни технологии, които действително са търсени, имат нужда от познания по математика", обясни Калфин.

Според вицепремиера образованието изглежда все по-отдалечено от практическата работа – както средното, така и висшето. По думите на Калфин има много повече места в университетите, отколкото са децата, които завършват училище.

Мотивацията на българските младежи да учат е, за да получат диплома за висше образование, а не заради това какво точно ще работят и в какво искат да се реализират, показва анкета, цитирана от министъра. Според него колкото по-рано човек започне да се трупа трудовия си стаж, толкова по-добре.

Безработицата у нас е по-ниска и от средните европейски равнища, подчерта социалният министър. По думите му очевидно е, че два са факторите, които дават резултат - единият е "някакво раздвижване на икономиката", въпреки че то не е голямо, и от друга страна - усилената политика на МТСП за младежката заетост.

"Делът на безработните се намали заради тези млади, които по-лесно си намират работа. В момента обаче има много немотивирани младежи. Важно е да ги убеждаваме, че да работиш и да си повишаваш квалификацията и да можеш да си по-сигурен в себе си има смисъл", посочи Калфин.

Още видео материали вижте в Bulgaria On Air