Наистина ли руският газ е незаменим за българската икономика?

Какво се случва, ако няма газ?

Най-големите потребители на газ у нас са топлофикационните дружества - "Топлофикация София" потребява над 1/4 от газа в България. През 2020 г. в сектор "Енергетика" са използвани  8,7 млн. мегаватчаса от общо малко над 29 млн. мегаватчаса, какъвто е обемът на реализираните продажби на "Булгаргаз".

Заради тяхната социална роля топлофикациите са длъжни да поддържат резерви от алтернативно гориво - мазут, а в случай на кризисна ситуация - да преминат изцяло на него. Според кризисни планове, представяни от Министерството на енергетиката пред Европейската комисия, за топлофикациите са предвидени минимални количества газ, които са необходими за поддържането на нормалния процес на работата им.

Но активната работа на тези дружества е от октомври до април, а в летния сезон потреблението намалява съществено. Това означава, че при сегашните обстоятелства едва ли ще се стигне до прилагането на кризисни мерки по отношение на сектор енергетика, ако доставките на газ бъдат напълно преустановени.

Вторият по големина потребител на природен газ у нас е химическата индустрия - 8,4 млн. мегаватчаса през 2020 г. Данните за първите девет месеца на 2021 г. обаче показват съществено намаление на потреблението - до 4,7 млн. мегаватчаса, което е спад от 22% спрямо същия период на 2020 г. Според медийни публикации това се дължи основно на "Нефтохим" - Бургас, защото рафинерията е намерила алтернативен доставчик и купува газ чрез него, посочва икономистът Георги Ангелов.

Газът се използва в рафинерията в процеса по преработката на петрола, но и като суровина за производството на водород.

За част от индустрията природният газ е не само енергоизточник, но и основна суровина за производството - например на азотни торове. "Неохим" например съобщи за ръст на разходите си за енергия и природен газ със 76% за последното тримесечие на 2021 г., когато бяха и едни от най-високите цени на газа. Тогава дружеството е платило 232 млн. лева за това перо.

Другият голям производител на торове у нас - "Агрополихим" още през 2019 г. инвестира за удвояване на обема на терминала си за течен амоняк и реално обезпечава своята основна производствена дейност. Доставките на амоняк се извършват през пристанище Варна, казват от компанията. "Агрополихим" има и пароцентрала на биомаса и практически е независим от природния газ.

Домакинствата у нас са защитени потребители - при тях газът трябва да спре последен. У нас нивото на битовата газификация е много ниско - едва около 120 хил. домакинства са газифицирани.

България се изправи пред криза с доставките на газ през 2009 г., когато спор за транзита между Украйна и Русия спря газа за Европа. Но тогава ситуацията беше коренно различна - "Газпром" беше единствен доставчик, а спирането беше по средата на отоплителния сезон. В последвалите години страната ни изключително бавно предприе някои стъпки за диверсификация - сред основните е договорът за доставка на газ от находището "Шах Денис ІІ" в Каспийско море.

Пазарната ситуация също е различна и днес вариантите са налични. Основното опасение, че втечненият газ ще дойде на много по-висока цена, пък може и да се окаже още един мит, който действията на "Газпром" ще ни помогнат да разбием. При всички случаи Европа вече научи урока, че не трябва да зависи от един източник. Въпросът е да успеем да го затвърдим.