Банките отново предпочитат вложенията в ценните книжа

Ценните книжа и кредитите отново са предпочетената от банките инвестиция пред влагането на средства при други кредитни институции. Размерът на краткосрочните ценни книжа в портфейла на системата се е увеличил с 5.53%, а на дългосрочните - със 7.61%. Това показват данните на БНБ в края на октомври.

Според банковото законодателство кредитните институции нямат ограничения какъв процент от активите си да влагат в ценни книги. Подобно поведение, макар и с някои прекъсвания, е характерно за българските банки, след като спаднаха световните лихвени равнища. Изнасянето на пари в чужди банки стана по-нискодоходна инвестиция, а в същото време правителството предложи по-добри алтернативи с дълговите инструменти, които то емитира.

Докато вземанията от банки и други финансови институции са спаднали с 5.89% за месец, то кредитният портфейл на банковата система е нараснал с 2.56%. По-висок е ръстът на инвестициите в ценни книжа, като банките проявяват по-силен интерес към дългосрочните.

През октомври нетният финансов резултат на банковата система е нараснал с нови 19% и достига 240.089 млн. лв. в края на месеца. Трите най-големи институции и клоновете на чуждестранните банки, опериращи у нас, са инкорпорирали в печалбата си общо над 16 млн. лв. провизии за загуби от кредити.

Активите на банковия сектор леко са нараснали. В края на миналия месец те са 13.503 млрд. лв., което е с 0.2% повече в сравнение с месец по-рано. Слаб ръст бележи и депозитната маса. Влоговете са се увеличили с 0.78% до 10.610 млрд. лв. в края на октомври.

Кредитите са 40.2% от активите на банковия сектор. Финансирането за частния сектор обаче изостава от общия ръст на кредитния портфейл. Задълженията на държавните и частните фирми, населението и бюджета към банките са за 5.415 млрд. лв. в края на октомври. Заемите за частните фирми са нараснали с 2.06, а за държавните - с 5.16%. Кредитите за граждани и домакинства са с 4.05% повече.

Най-активни в кредитирането на частния сектор са банките от втора група според класификацията на БНБ /Биохим, Пощенска банка, SG Експресбанк, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, Хебросбанк и БНП Париба/. Те са предоставили на фирмите от тази сфера общо 1.583 млрд. лв. След тях по този показател се нареждат трите най-големи институции - ОББ, Банка ДСК и Булбанк.

Намалява участието на банките от първа група /Банка ДСК, ОББ, Булбанк/ в печалбата на сектора. През октомври трите най-големи институции са формирали 59.95% от нетната печалба на сектора срещу 63.9% през септември. Те запазват позициите си по отношение на кредитирането, депозитите и балансовото число на системата. В техни ръце са съсредоточени 43.85 от активите и 45.51% от привлечените депозити. Те са предоставили 35.64% от кредитите на системата.