Инфлацията в еврозоната се забавя по-рязко от очакваното

Ценовият натиск в еврозоната отслабна значително през май. Потребителските цени се повишиха с 6,1% в сравнение със същия месец на миналата година, съобщи европейската статистическа служба Евростат в четвъртък въз основа на първа оценка. Експертите очакваха стойност от 6,3 на сто. През април инфлацията бе на ниво от 7%, предава DPA. 

Стриктно следената базисна инфлация сега е 5,3% след 5,6% през предходния месец. Коригираният спрямо енергията и храните темп на инфлация се счита за добър индикатор за средносрочната ценова тенденция. Преди това статистическите служби в Германия, Франция, Испания и Италия вече бяха отчели по-слабо увеличение на цените.

Данните включват голямо забавяне на четирите най-големи икономики в 20-те държави от еврозоната и ще бъдат приветствани както от политиците, така и от централните банкери, тъй като гражданите на континента изпитват тежка криза с разходите за живот.

Въпреки това темпът на инфлация все още е значително над средносрочната цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. Това е стойността, при която централната банка вижда ценова стабилност. Така и упоритият характер на основния показател означава, че представителите на ЕЦБ планират да удължат безпрецедентната си кампания за затягане на коланите след две седмици - въпреки че Германия наскоро изпадна в рецесия и финансовите опасности все още витаят наоколо. 

Инвеститорите и икономистите прогнозират още едно увеличение с четвърт пункт на 15 юни и смятат, че вероятно ще има още едно, за да се завърши цикълът, който вече доведе до повишаване на депозитната лихва до 3,25% от под нулата през юли миналата година. Сега обаче различията между представителите на ЕЦБ може да се увеличат, тъй като централната банка наближава края на цикъла на повишаване на лихвите.

В сряда, коментирайки националните данни, вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви, че победата над инфлацията, която достигна 10,6% в своя пик, все още не е постигната.

„Мисля, че сме на правилната траектория", каза той пред репортери във Франкфурт. „Трябва да разгледаме много внимателно развитието на базисната инфлация". 

Междувременно Мадис Мюлер от Естония заяви, че вероятно ще има повече от едно допълнително повишение с четвърт процентен пункт - предупреждавайки, че базовият ценови натиск „за съжаление, все още не показва признаци на забавяне".

Това е сходно мнение с това на Маева Кузин от Bloomberg Economics, която в доклад преди данните от четвъртък заяви, че базисната инфлация вероятно ще се повиши отново през юни, което ще държи ЕЦБ „нащрек през лятото".

Банкерите твърдят, че връщането на ръста на потребителските цени към целевото равнище от 2% е от съществено значение за поддържане на икономическата експанзия и финансовата стабилност, тъй като и в двете области се усещат последиците от повишаването на лихвените проценти.

Първата рецесия в Германия след пандемията подчертава уязвимостта на най-голямата икономика на континента - дори и след като тя похарчи сериозни средства, за да предпази домакинствата от нарастващите сметки за енергия след нахлуването на Русия в Украйна.

Междувременно тази седмица ЕЦБ предупреди, че по-строгата политика оставя финансовите пазари в риск от негативни шокове и поставя на изпитание устойчивостта на домакинствата, компаниите, правителствата и сектора на недвижимите имоти.