Калин Христов: Инфлацията в България е много над заложената за членство в еврозоната

В България инфлацията е 5,45% над тавана заложен в Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, като разминаването между тавана и реалните стойности у нас става все по-голямо. За това предупреди подуправителят на БНБ Калин Христов в изказването си пред Софийския икономически форум, който е среща на високо ниво на най-влиятелните български и международни политически, корпоративни и интелектуални лидери за справяне с неотложните предизвикателства пред България, Европа и света. Събитието е организирано от Делфийския икономически форум (Delphi Economic Forum), чиято цел е да създаде широка платформа за диалог и комуникация, както и да насърчава иновативни идеи за устойчив и конкурентен растеж на Европа и региона на Източно Средиземноморие.

Христов посочи, че в България винаги сме били уверени, че спазването на Маастрихтските критерии ще е лесно, но по думите му „текущата ситуация ни показва, че нещата не стоят точно така“ и смята, че при отлагането на срока за влизането в еврозоната се нарушава доверието на партньорите. Правилният подход, според него, е „приеми стратегия и я приложи“.

Той потвърди, че за страната на първо място е необходима фискална стабилност, „като се имат предвид двата фактора – нивото на дълга и на дефицита“, а другото предизвикателство, по думите му е инфлацията“.

Подуправителят на БНБ напомни, че стимулите за инфлацията в началото дойдоха от шока в доставките и енергийните цени, както и от много силните стимули във фискалната политика. „Тази година енергийните носители поевтиняват, цените на храните също, но има една специфика, че поевтиняването на цените на едро не се отразява на цените на дребно и може би тук имаме проблем с микроструктурите за продажба на дребно“, коментира Калин Христов.

Той напомни, че заплатите в частния сектор се покачват и с по-високите възнаграждения работещите могат да си позволят да вземат кредити, което „допълнително налива вода в мелницата на инфлацията“.

Калин Христов даде и своята дефиниция за турбуленцията в световната икономика. „Моята дефиниция обхваща няколко фактора. На първо място наблюдаваме завишени геополитически напрежения, които водят до дезинтеграция на мащабната глобална търговия, което води до повишаване на цените, релокация на производството и опитът за връщането му към Европа и САЩ, което води отново по повишаване на цените и по-висока инфлация в глобален мащаб“, обясни той.

Подуправителят на БНБ отбеляза, че са налице структурни проинфлационни фактори за влошаване на средата – застаряващо население, недостиг на работна сила, не само в Европа, но и в САЩ, а и в Китай, което от своя страна води до завишени цени на производството, натиск за покачване на заплатите, който също стимулира инфлацията.