Високата инфлация у нас е препятствие за приемане на еврото

Инфлационният натиск прави малко вероятно връщането на инфлацията към нивата отпреди пандемията и тя вероятно ще се стабилизира около 5%. В краткосрочен план високата инфлация безспорно е основно препятствие за приемането на еврото. Този извод направи Веселин Бекяров, главен валутен дилър за България в платежната институция iBanFirst.

Годишната инфлация в България за месец май е 10,1% и е доста по-висока от средната за еврозоната – 6,1%, въпреки фиксирания курс на българския лев към еврото. Според Бекяров основните фактори, които са причина за високото ниво на инфлация, са недостатъчните пакети от стимули, динамиката на пазара на труда, покачването в цените на жилищата, цените на енергията и храните и промените в глобалната верига за доставки през последните години.

Oчакванията на експерта са инфлацията да продължи да се забавя, но да остане почти двойно по-висока от средната за еврозоната на годишна база. През септември 2022 г. индексът на потребителските цени в България достигна връх от 18,7% на годишна база – приблизително по едно и също време като в други държави от Централна и Източна Европа. Оттогава започна да се наблюдава постепенен спад, но предвид постоянният инфлационен натиск е малко вероятно инфлацията да се върне до нивата от 2-4% отпреди Covid пандемията.

„В iBanFirst, вярваме, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), използван за сравнение в Европа, ще достигне до около 8% през 2023 г. (8,6% през май 2023 г.). Въпреки че инфлацията очевидно бележи низходяща тенденция, най-вече поради базовия ефект, според нас пазарната прогноза за 2024 г. от 4,4% е малко вероятно да бъде постигната. Инфлацията вероятно ще остане по-висока за по-дълго време, с много по-голяма волатилност, отколкото преди пандемията от Covid-19”, коментира Бекяров.

Препратки към миналото

България не за първи път преминава през режим на висока инфлация. Това вече се случи през 90-те години на миналия век. Тогава колебанията във валутния курс (подходът на платежния баланс) са сред основните причини за високата инфлация. Според Бекяров сега случаят е различен. От 1997 г. насам режимът на валутен борд успява да обвърже българския лев с еврото при фиксиран валутен курс от 1,95583 BGN/EUR. Оттогава той остава непроменен и очакванията са да се запази такъв и в средносрочен план, докато страната приеме европейската валута.

Инфлационни и дезинфлационни сили

Бекяров посочва, че сегашният режим на висока инфлация и достигнатите по-високи равнища в сравнение със средното за еврозоната се обясняват с пет фактора.

Страните, които успяха да намалят инфлацията след блокирането на икономиката и енергийната криза, като Малта и Франция, които са и двете страни от ЕС с най-ниски стойности на инфлация, приложиха на много ранен етап големи пакети от стимули, насочени към потребителите или предприятията, за да намалят ефекта от високата инфлация. Първият пакет, последван от два други със сходен мащаб, беше представен през септември 2021 г. във Франция. Способността да се реагира бързо с предоставянето на достатъчно финансово подпомагане е основният фактор, който разграничава държавите от ЕС, които са успели да ограничат повишаването на инфлацията, от тези, в които инфлацията е тръгнала с бързи темпове нагоре.

Бекяров е на мнение, че по този конкретен въпрос България се забави с мерките за стимулиране, които бяха и сравнително недостатъчни, отчасти поради политическата нестабилност. До голяма степен това обяснява защо от 2021 г. насам инфлацията в страната е извън контрол.

Има и други фактори, които оказват влияние. Според него динамиката на пазара на труда благоприятства по-високите заплати (вторичен ефект на инфлацията). В България пазарът на труда е един от най-небалансираните в региона на ЦИЕ с бързо намаляваща работна сила поради застаряването на населението, ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция.

Това е един от примерите за дисбаланс наред с много други – коефициентът на заетост е над 90% сред работниците с висше образование, докато той пада до  42% сред тези със средно образование. Всичко това създава идеалните условия за силен ръст на заплатите и води до по-засилена инфлация, отколкото в Западна Европа, където инфлацията на заплатите остана по-скоро ограничена, обяснява експертът.

Цените на жилищата у нас се покачват – фактор, характерен и за други страни от ЕС, като например Холандия. В България, цените на жилищата постепенно се повишават от световната финансова криза насам, след като през 2009 г. спаднаха с 26%. През четвъртото тримесечие на 2022 г. цените са се повишили с 13,3% след пика на цикъла от 15,6% през третото тримесечие на миналата година по последни налични данни, припомня Бекяров. Той е категоричен, че е смело да се твърди, че има спекулативен „балон“, но със сигурност вече сме достигнали равнище, което само по себе си води до значителна инфлация и вторични ефекти.

Енергетиката преди и сега

България също беше засегната от глобалния скок в цените на енергията и храните, дори в по-голям мащаб в сравнение с другите страни от ЕС. Сегашният енергиен микс е една от най-слабите страни на държавата – ядрената енергия произвежда 36% от електроенергията в страната, но останалата енергия се произвежда от изкопаеми горива (въглища, нефт и газ), които са вносни, тъй като няма вътрешно предлагане.

Бекяров напомня, че цените на изкопаемите горива са надолу от началото на годината (суров петрол тип „Brent” -39%, бензин -42%, суров петрол тип „WTI” -42%, мазут -45%, природен газ -75%), но те изиграха основна роля в първата фаза на инфлационната криза през 2021-2022 г.

Нарушенията в глобалната верига за доставки, особено по-високите цени на товарните превози, също оказаха влияние върху цените, тъй като страната ни е вносител на много стоки. През 2021-2022 г. ставките за превоз на товари значително се повишиха в световен мащаб, но свръхкапацитетът и по-ниското глобално търсене сега рязко ги намаляват. Ставките за превоз на товари между Китай и Европа са намалели с почти 80% на годишна база. Това, което преди една година беше инфлационен фактор, се превърна в дезинфлационен фактор. Според Бекяров не сме се върнали към нивата отпреди Covid пандемията – ставките за превоз на товари са все още със средно 20% по-високи, отколкото през 2019 г., най-вече поради по-високите оперативни разходи.

По-висока средна инфлация, отколкото преди Covid

„Знаем, че инфлацията отстъпва, тъй като налице са няколко дезинфлационни сили, като например товарните курсове, по-ниското глобално търсене, износната дефлация в Китай и срив на цените на енергията. Но не знаем каква е скоростта на процеса на дезинфлация”, посочва той.

Очакванията на валутния анализатор са данните за инфлацията да останат необичайно колебливи още дълго време и на какви равнища ще се стабилизира инфлацията.

Той напомня, че централните банки подържат тезата си, че инфлацията най-накрая ще се върне към целевите нива, но предполага, че това може да се окаже прекалено оптимистична нагласа.

Очакванията на iBanFirst са, че инфлацията вероятно ще се стабилизира около 4% в САЩ, 3% в еврозоната и около 5% в България. Това ще има сериозни последици в дългосрочен план, особено по отношение на постепенната загуба на покупателна способност. Това означава, че ще трябва да се адаптираме към 5% годишна инфлация, което не е никак лесна задача. В краткосрочен план високата инфлация безспорно е основно препятствие за приемането на еврото.