Как да се избегне инфлационната спирала цени-заплати?

Дебатът за високата инфлация често се стреми да разпредели вината между алчните корпорации, които повишават цените, и безотговорните работници, които отправят нереалистични искания за заплащане. Но колкото и много хора да се наслаждават на играта за идентифициране на виновниците, фокусът трябва да бъде върху разрешаването на проблема, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

Тъй като базисната инфлация (без храните и енергията – бел. прев.) упорито се колебае около 5 процента в САЩ и еврозоната, и е значително по-висока в Обединеното кралство - 7,1 процента, всички тези икономики изпитват нездравословна динамика по отношение на цените и заплатите. Компаниите, които повишават цените, накараха работниците да искат по-високи заплати и това оказа допълнителен натиск върху бизнеса да увеличава цените. Това е тежка ситуация, ако не и вече спирала цени-заплати.

Причините за тази ситуация се различават леко от двете страни на Атлантика. В САЩ скорошен анализ от Бен Бернанке, бивш председател на Федералния резерв, и Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, убедително твърди, че шокът в цените на енергията и храните, заедно с високите нива на разходите за други стоки, е предизвикал инфлационния процес през 2021 г. Той впоследствие се е разпространи към други стоки и услуги и към заплатите, тъй като всеки се опитваше да ограничи собствената си болка в свят със силно търсене, ниска безработица и рекордни свободни работни места.

В Европа фокусът първоначално беше още по-концентриран върху енергията, тъй като цените на едро на газа скочиха миналата година. Поради това повечето работници изпитаха значителни спадове в реалните си заплати. Но ръстът в номиналното им заплащане помогна за повишаването цените в цели икономики, разпространявайки инфлацията надлъж и нашир. Това показва, че намаляващите реални доходи не предпазват непременно от спирала цени-заплати, ако първоначалният шок е достатъчно голям.

Следователно от двете страни на Атлантика няма никакво съмнение, че последните повишения на заплатите - 6 процента в САЩ, 4,6 процента в еврозоната и 6,5 процента в Обединеното кралство - не са в съответствие с намаляване на инфлацията до 2 процента, целта на всички големи централни банки. Тези темпове на растеж на заплатите трябва да намалеят, ако искаме инфлацията да бъде укротена.

Напоследък централните банкери заговориха за това как според тях ще бъде решен конфликтът между заплати и цени. Джей Пауъл, председателят на Фед, каза, че ръстът на заплатите се забавя от „много високите“ нива преди година. С падането на общата инфлация „ние искаме да видим този процес да продължава постепенно“, добави той, посочвайки, че времето е страхотен лечител.

Изабел Шнабел, член на изпълнителния борд на Европейската централна банка, каза, че част от наваксването при заплатите може да бъде „поето от маржовете на печалба на фирмите, като по този начин се прекъсне порочният кръг между заплати и цени“, но предупреди, че ако увеличението на заплатите отиде твърде далеч, това ще доведе до повече инфлация.

Това са вероятностни резултати. Но след като цените и заплатите веднъж се преплетат, е трудно да бъдат отделени. И както казва професор Уенди Карлин от University College London, всеки трябва да обърне внимание на това, което Bundesbank, този бастион на монетарната ортодоксия, каза в годишния си доклад от 1973 г. след петролния шок на ОПЕК.

След „една година на упорита борба за по-голяма ценова стабилност“, банката каза, че успехът на всяка страна зависи от това „дали ще бъде по-лесно или по-трудно да се прехвърлят по-високите цени [на петрола]“. Изправена пред потенциална спирала цени-заплати или, както се изрази Бундесбанк, „вътрешната борба за разпределение на националния доход“, тя каза, че целта й е „да ограничи възможността за прехвърляне на по-високите цени, доколкото е възможно от монетарна перспектива“. Директно говорене и твърди действия, но почти сама тя успя в битката срещу инфлацията през 70-те години.

Следователно няма особено значение какво е причинило бързото покачване на цените. Централните банки обаче трябва да са сигурни, че са потушили в зародиш спиралите цени-заплати преди да свалят крака си от монетарната спирачка. Лихвените проценти ще трябва да останат по-високи за по-дълго, дори ако това се окаже твърде тежко в ретроспекция.