Глобалното съотношение дълг/БВП намалява през 2022 г., изчислява МВФ

Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че глобалният дълг като дял от икономическото производство намалява значително през 2022 г. Това е втората поредна година на спад на съотношението между дълговете и брутния вътрешен продукт (БВП) в глобален мащаб.

Тенденцията обаче се очаква да приключи заради забавянето на икономиката, предупреждават от МВФ, тъй като бурният растеж и догонването след пандемията се успокояват.

В актуализация на базата си данни за глобалния дълг от МВФ посочват, че съотношението общ дълг към БВП в световен мащаб спада през миналата година до 238% от 248% през 2021 г. и 258% през 2020 г.

Понижението се обяснява със силния растеж и ускоряването на инфлацията след пандемията. Това обаче се е отразило на около две трети от предизвикания от COVID скок на глобалния дълг.

Китай изигра централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите изпревариха икономическия растеж на страната. Дълговото бреме на страната продължава да расте в противовес на отчетената обща тенденция – през 2022 г. то достига 272% от БВП в сравнение с 265% през 2021 г.

Съотношението дълг/БВП на САЩ се понижава до 274% през 2022 г. от 284% през 2021 г., според доклада на МВФ.

Фондът призовава правителствата да предприемат мерки, за да минимизират дълговата уязвимост и в публичния сектор, и в частния (дълг на домакинствата и на бизнеса).

„Възстановяването на растежа на реалния БВП избледнява. Очаква се инфлацията да се стабилизира в средносрочен план. Ако глобалният дълг възобнови растящата си тенденция занапред, спадът на съотношението дълг/БВП след пандемията няма да изглежда нищо повече от временно отклонение от дългосрочната тенденция за ръст“, посочват от фонда.

„Глобалната икономика претърпя множество сътресения през последните три години. Нововъзникващите пазари и развиващите се икономики не само трябва да възобновят растежа и да осигурят пълно възстановяване, но също така трябва да управляват нарастващия дълг и други политически съображения“, посочват от Фонда в доклада си.

Според документа регулаторни промени и други пазарни реформи могат да облекчат това предизвикателство, например намаляване на бариерите за навлизане на пазарите на комунални услуги, установяване на финансов надзор и регулаторни рамки и намаляване на ограниченията върху валутните трансакции и трансграничните капиталови потоци.

Типичната първа стъпка към стабилизиране на дълга е да се намалят новите заеми чрез фискална консолидация или да се намали общият непогасен дълг чрез преструктуриране, посочват още от Фонда.

Съотношението дълг/БВП може да намалее и чрез увеличаване на икономическата продукция, т.е. стимулиране на растежа. Доказано работещ метод за това е подобреното функциониране на пазарите.

МВФ подчертава, че ползите от реформите се материализират чрез по-високи данъчни приходи и по-тесни спредове на държавния дълг.

Първоначалното дългово бреме на държавите и потенциалните ефекти от неравенството са важни фактори при вземането на решение как фискалните печалби от реформите могат да бъдат насочени към намаляване на дълга, предупреждават от МВФ. Внимателното харчене е ключов фактор за реформите за успешно намаляване на съотношението на дълга спрямо икономиката.