Лагард: Бързият ръст при заплатите в еврозоната показва признаци на забавяне

Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че бързият ръст на заплатите в еврозоната вече показва признаци на забавяне, сигнализирайки относно възможността за започване на постепенно намаляване на лихвените проценти, въпреки че на днешното заседание регулаторът остави непроменена паричната ли политика, съобщава Financial Times.

„Процесът на дезинфлация работи“, изтъкна Лагард на пресконференция след края на заседанието на ЕЦБ, на което ведомството задържа непроменен основната си лихва на ниво от 4% и посочи, че инфлацията се охлажда в съответствие с очакванията.

Лагард каза, че ускоряването на инфлацията през декември е било „по-слабо от очакваното“ и прогнозира, че ценовият натиск ще „намалее допълнително през годината“.

Въпреки че Лагард предупреди, че бързият растеж на заплатите и по-ниската производителност „поддържат ценовия натиск висок“, тя добави, че вече е налице „лек спад“ в растежа на заплатите.

Ръководителят на ЕЦБ очерта рисковете за ускоряване и забавяне на инфлацията, но каза, че тя може да „се охлади по-бързо от прогнозираното в краткосрочен план“, ако цените на енергията продължат да падат в съответствие с по-ниските пазарни очаквания за цените на петрола и газа.

ЕЦБ наблюдава смущенията, причинени от конфликта в Близкия изток „много внимателно“, подчерта Лагард. „Разходите за доставка се увеличават, докато забавянията на доставките се увеличават“, изтъкна тя, добавяйки, че това е „допълнителен риск“ за икономиката.

Инвеститорите следят за сигнали от централните банкери за това колко бързо може да се охлади инфлацията и кога разходите по заемите могат да започнат да падат.

„Ще видим намаления на лихвените проценти през годината, но не мисля, че пазарите оценяват правилно времето и степента“, пише Йорг Асмусен, бивш член на борда на ЕЦБ и настоящ ръководител на германската застрахователна асоциация, в социалната платформа X.

Икономистите понижиха прогнозите си за растежа и инфлацията в еврозоната за тази година, след като слабите данни за промишленото производство, цените на производител, бизнес поръчките и продажбите на дребно сочат забавяне на икономиката.

И все пак анализаторите все още се притесняват, че високият ръст на заплатите и прекъсванията във веригата на доставки, причинени от атаките на хутите срещу кораби в Червено море, могат да поддържат инфлацията висока.

Западните централни банки стават все по-уверени, че скоро може да започнат да намаляват лихвените проценти, тъй като инфлацията се доближава до техните цели. Но те претеглят риска от възобновяване на ценовия натиск, ако намалят разходите по заемите твърде рано, срещу опасността от нанасяне на ненужни щети на растежа и работните места, ако изчакат повече от необходимото.

Централните банки в Япония, Канада и Норвегия също оставиха паричната си политика непроменена по-рано тази седмица, като подобни мерки се очакват от Федералния резерв на САЩ и Английската централна банка (АЦБ) следващата седмица.

Миналия месец ЕЦБ прогнозира, че инфлацията бавно ще спадне до целта от 2% до средата на 2025 г., като Лагард каза по това време, че намаляването на лихвите е „вероятно“ до лятото. Но ръстът на цените е под прогнозите на банката за последните няколко месеца, което кара инвеститорите да залагат, че тази тенденция ще накара регулатора да започне да намалява лихвите още през април.