Централната банка на Швеция се готви за лихвени понижения през май

Централната банка на Швеция Riksbank положи основите за облекчаване на паричната политика още през май, предлагайки на засегнатата от рецесия икономика на страната перспективата за скорошен отдих, пише Bloomberg.

Въпреки че представителите на Riksbank, водени от гуверньорът Ерик Тедийн, запазиха основната си лихва на ниво от 4%, както и очакваха пазарите, те засилиха сигналите за евентуални намаления през следващото тримесечие, като прогнозираха път към три възможно низходящи корекции през тази година.

„Изпълнителният съвет иска допълнително потвърждение, че инфлацията ще се стабилизира близо до целта“, изтъкват от Riksbank. „Ако перспективите за инфлацията останат благоприятни, основният лихвен процент може да бъде намален през май или юни“, добавя регулаторът.

Ръководството на Riksbank предполага, че нейните представители са достатъчно насърчени от последните данни за потребителските цени, за да видят победа в двугодишната битка срещу инфлацията, която доведе до драстично по-високи разходи по заеми на една икономика, която сега страда от последствията.

Залозите на инвеститорите в момента показват, че Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще изчакат поне до юни преди да започнат да облекчават паричната си политика.

След като каза през февруари, че лихвеният процент може да бъде намален през първата половина на 2024 г., шведската централна банка не предостави много повече яснота на инвеститорите и икономистите, които бяха разединени по въпроса кога точно ще бъде извършена корекция до 3,75%.

Главният стратег на Svenska Handelsbanken AB Клаес Махлен казва, че Riksbank е направила страхотно впечатление, тъй като е сигнализирала за повече намаления на лихвите тази година, отколкото неговата банка е очаквала.

Инфлацията в Швеция остава над целите на Riksbank от 2%. Графика: Bloomberg

„Въпреки че Riksbank казва, че се нуждае от допълнително потвърждение, че инфлацията се движи в правилната посока, тя вече не вижда същата необходимост от рестриктивна политика“, коментира Махлен.

Преди евентуално първо намаления служителите на Riksbank ще трябва да се справят с продължаващите съмнения относно потребителските цени.

„Рискът инфлацията да се затвърди на нива, които са твърде високи, продължава да намалява, но инфлационният натиск все още е до известна степен повишен“, посочват представители на регулатора.

Шведската крона продължи спада си спрямо еврото, падайки с цели 0,3% до 11,5111 крони за евро. Тя се търгува на най-ниското си ниво от ноември, докато се насочва към шести ден на загуба.

Слабата валута е източник на риск, който се появи отново през последните седмици. Ако отслабването продължи, търговците на дребно могат да повишат цените на вносните стоки.

„Има рискове, които биха могли да доведат до повторно нарастване на инфлационния натиск“, предупреждава Riksbank. „Те включват нови сътресения в предлагането, произтичащи от геополитическите вълнения, продължаващото отслабване на кроната или ако ценовото поведение на компаниите не се нормализира според очакванията“, изтъква централната банка.

Намаляването на разходите по заеми ще облекчи натиска върху икономиката, която вече се сви в три последователни тримесечия и според прогнозите на представители на Европейския съюз (ЕС) ще отбележи най-слабия растеж сред страните в блока тази година.

Сега Riksbank очаква по-кратка рецесия в Швеция, като прогнозата за разширяване на икономиката за цялата година е за 0,3% ръст.

Въпреки че голямата експортна индустрия на Швеция компенсира част от удара, безработицата нараства, а чувствителните към лихвените проценти сектори страдат, което се вижда от слабото потребление и спада при инвестициите в жилища.