Базисната инфлация в Швеция се забавя, засилвайки аргументите за понижаване на лихвите

Базисната инфлация в Швеция се е забавила според очакванията през януари, а това вероятно ще накара Шведската централна банка да обмисли разхлабване на паричната си политика на фона на добрата тенденция при цените, пише Bloomberg.

Внимателно следеният измерител, който премахва цените на волатилните компоненти като енергоизточниците и промените при лихвите, се е забавил до 4,4% на годишна база през първия месец от годината, съобщават от статистическата служба на Швеция, като резултатът съвпада с прогнозите на икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Шведската централна банка заяви по-рано през януари, че може да намали референтната си лихва през първата половина на тази година, тъй като ръстът на цените се забави значително през последните месеци на 2023 г. Началото на това разхлабване обаче остава несигурно, не на последно място, тъй като представители на централната банка на страната предупредиха, че по-слабата крона и геополитическото напрежение могат да ускорят инфлацията отново.

Освен това шведските компании и домакинства, които често вземат заеми при фиксирани лихви и кратки срокове и са чувствителни към затягането на условията от страна на централната банка, трудно ще усетят ефекта от лихвените понижения.

18-месечният цикъл за укротяване на инфлацията чрез повишаване на лихвите натежа на икономическата активност и се очаква Швеция да бъде страната с най-ниския ръст на брутния вътрешен продукт в Европейския съюз тази година, сочат прогнози на Европейската комисия, публикувани миналата седмица.

Последните оценки на централната банка на страната от ноември предполагат, че по-широкият показател за инфлацията (CPIF), включващ и цените на енергоизточниците, към който е насочена целта на Банката ще спадне под 2% до средата на годината, а базисната инфлация ще се забави до 2,1% до края на 2024 г.

През януари общата инфлация се е ускорила до 3,3% на годишна база след нисък резултат през декември заради по-високите цени на електроенергията година по-рано, като тогава те бяха основният двигател на инфлацията, достигнала двуцифрена стойност.

Ръстът на цените през януари се дължи главно на поскъпването на храните, обзавеждането и домакинските стоки, както и отдиха и културата. При цените на горивата обаче се наблюдава спад, тъй като правителството намали законовите изисквания за това колко трябва да бъдат намалени парниковите емисии чрез прибавянето на биогорива към бензина и дизела.