БНБ ревизира нагоре прогнозата си за ръста на БВП през 2024 г., но я понижава за 2025 г.

Растежът на икономиката на България се очаква да се ускори от 1,9% през 2023 г. до 2,2% през тази година. Увеличението на реалния брутен вътрешен продукт е в резултат на ръста на частното потребление, връщането към растеж на износа на стоки през тази година, както и заради формирането на нисък положителен принос на запасите, които бяха на отрицателна територия през миналата година.

Това прогнозират от Българската народна банка (БНБ), чийто анализатори представят прогнозата си в периодичното издание на централната банка. Данните на основни макроикономически показатели са посочени в изданието „Макроикономическа прогноза“ и са актуални към 8 ноември.

Икономическа активност

Според експертите прогнозираният спад на инвестициите в основен капитал и очакваното ускоряване на растежа на вноса ще ограничават повишаването на икономическата активност през тази година.

През 2025 г. и 2026 г. растежът на реалния БВП се очаква да се ускори, съответно, до 2,7% и 3,4%, като ускорението през следващата година ще се дължи главно на очакваното засилване на инвестиционната активност предвид допусканията за изпълнението на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, включително и по Националния план за възстановяване и устойчивост.

През 2026 г. от БНБ очакват ускоряване и на растежа на износа.

От централната банка посочват, че прогнозата за растежа на реалния БВП на България е ревизирана от юни в посока малко по-висок темп на нарастване през тази година вследствие на по-висок растеж на частното потребление, както и на положителен принос на запасите спрямо отрицателен принос в предишната прогноза.

Същевременно прогнозата за растежа на икономиката за догодина е понижена вследствие на очакваното по-слабо нарастване на правителственото потребление и на износа на стоки, докато прогнозата за растежа на икономическата активност през 2026 г. е повишена заради очаквания за по-висок растеж на износа на стоки.

Инфлацията

Инфлацията се очаква да възлезе на 1,9% в края на тази година спрямо 5% в края на 2023 г., докато средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,5% спрямо 8,6% през 2023 г. Основен фактор за забавянето на инфлацията е низходящата динамика на международните цени на петрола и на някои вносни промишлени стоки, посочват от БНБ.

С изчерпването на дезинфлационното влияние на външната среда се очаква ръстът на потребителските цени в България да се ускори до 2,5% в края на 2025 г. и да възлезе на 2,4% към 31 декември 2026 г. Средногодишната инфлация и през двете години ще остане на ниво 2,4%, очакват от централната банка.

Силното частно потребление, в комбинация с прогнозирания растеж на разходите за труд на единица продукция, ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените, като ще доведат до формирането на устойчиво висока инфлация при групата на услугите в размер на около 4%. Освен това, заложените в прогнозата повишавания на регулираните цени и на някои косвени данъци допълнително ще увеличат ценовия натиск в икономиката, добавят от институцията.

Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока по-нисък растеж на потребителските цени за всички години от прогнозния хоризонт, което се дължи главно на актуализираните външни допускания за по-ниски цени на петрола, храните и промишлените стоки на международните пазари, уточняват от БНБ.

Източник: БНБ