Санкции на ЕС срещу банките могат да нанесат неочаквано силен удар за руската икономика

Банките в Русия се намира в по-тежка ситуация, отколкото властите признават, коментират от сектора пред Bloomberg. Растат опасенията за системна банкова криза в следващите месеци, подкрепени и от документи, до които достъп има агенцията.

Причината са лошите кредити. В частни разговори банкерите коментират, че броят на необслужваните кредити и от страна на бизнеса, и от страна на домакинствата растат на фона на високите лихви. Ако ситуацията не се подобри, Русия е изправена пред банкова криза, казват от сектора.

Ситуацията обаче не изглежда да се подобрява, особено ако ЕС действително въведе санкции срещу банковия сектор, каквито са предвидени в 18-ия пакет. Мерките в него са насочени основно към енергетиката, включително и намаляване на ценовия таван за петрола от 60 на 45 долара за барел, но също така и изваждането на още банки от системата SWIFT.

Ако за спазването на ограниченията за тавана на цената на петрола е необходимо сътрудничеството на САЩ, които отказват да бъдат по-твърди към Русия, и останалите партньори, то за SWIFT всичко зависи само от Европа. Според германския канцлер Фридрих Мерц ЕС ще одобри 18-ия пакет и ще наложи едни от най-тежките санкции към Москва. Не е ясно обаче дали унгарският премиер Виктор Орбан ще подкрепи мерките, които изискват единодушно одобрение.

Преди началото на днешния Европейски съвет Орбан беше категоричен, че ще продължи да блокира членството на Украйна в ЕС, защото не иска страна във война да бъде част от общността. "Няма прекратяване на бойните действия", отговори той на въпрос какво ще стане, когато войната свърши.

Официалните данни прикриват проблема

Според публикацията в Bloomberg официалните данни прикриват размера на банковия проблем на Русия. Банките отчитат забавяне на плащания по кредитите, но все още няма съобщения за размера. Според отделни изчисления става въпрос за трилиони рубли, посочват източници на агенцията.

Че руската икономика не е в добро положение, се видя и на Петербургския икономически форум. Тогава министърът на икономиката Михаил Решетников предупреди, че страната е на ръба на рецесията. Гуверньорът на централната банка Елвира Набиулина обаче каза, че икономиката преживява нужното охлаждане.

Позицията на руския президент Владимир Путин стана ясна на следващия ден: "Някои специалисти, експерти, отбелязват риск от стагнация и дори рецесия. Това, разбира се, трябва да бъде избегнато на всяка цена".

Разширяването на военната индустрия задълбочава проблема с недостига на работна ръка и също така подхранва спиралата, при която заплатите растат, но високите доходи насърчават инфлацията и това също е фактор за прегряване на икономиката. Реално руската икономика е на "две скорости" - военната индустрия, която процъфтява на фона на огромните средства и поръчки, които получава от държавата, и също така - кредитиране при преференциални условия, също по искане на държавата, която се нуждае от оборудване за войната в Украйна. От другата страна е останалата индустрия, която страда от спад на търсенето, растящи разходи и ниски цени.

В опит да държи под контрол инфлацията централната банка остави за пореден месец висок основния лихвен процент - при последното заседание беше свалена от 21% на 20% след множеството критики от страна на бизнеса, че високите лихви ограничават кредитирането и ще последват фалити. Оплакват се дори и големи компании и не е ясно дали това понижение ще бъде достатъчно.

Засега от централната банка твърдят, че нещата са под контрол, защото обемът на кредитирането като цяло не е голям спрямо нивата през 2014 - 2016 година, когато влязоха в сила първите западни санкции, наложени заради окупацията на Крим.

През 2024 година руската икономика записа ръст от 4,5%, но през първото тримесечие последва рязко понижение - до 1,4%, сочат официалните данни на статистиката.