Британската икономика се е свила и през май

Икономиката на Великобритания се е свила за втори пореден месец, докато компаниите и потребителите се опитват да се възстановят след удара, нанесен от американските мита и редица увеличения на данъците, предава Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 0,1% през май, след като спадна с 0,3% през предходния месец, сочат данни на Националната статистическа служба (ONS) от петък. Резултатът се размина със средната прогноза за увеличение от 0,1%, направена в проучване на Bloomberg сред икономисти.

Данните оставят икономиката в риск от свиване през второто тримесечие, нанасяйки нов удар на министър-председателя Кийр Стармър и финансовия министър Рейчъл Рийвс след неотдавнашната поредица от политически неуспехи.

Лейбъристкото правителство разчита на по-силен растеж, който да му помогне да финансира амбициозните си разходи, след като неотдавнашните обрати по отношение на ограничаването на социалните плащания и зимните субсидии за гориво за пенсионерите още повече затегнаха сложния фискален контекст.

Производството и строителството са се свили през май след тежкия април, когато производството спадна с най-много от година и половина насам на фона на натиска от американските мита и множеството увеличения на разходите на домакинствата - от сметките за енергия до данъците върху недвижимите имоти. Услугите са нараснали само с 0,1%. Продажбите на дребно са спаднали рязко през месеца, а гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли предупреди, че несигурността кара фирмите да отлагат инвестициите.

Първото тримесечие беше подкрепено от износителите, които увеличиха производството си преди очакваните търговски налози на президента на САЩ Доналд Тръмп, и от купувачите на жилища, които бързаха да завършат покупките си, преди данъците върху сделките да бъдат увеличени на 1 април. Това осигури работа на адвокатите и агентите по недвижими имоти.

За разлика от това през второто тримесечие икономиката се сблъска с неблагоприятни последици от прекъсването на търговския обмен, данъчното облагане на заплатите за работодателите в размер на 26 млрд. паунда (малко над 30 млрд. евро), потискащите инфлацията увеличения на регулираните цени, като например цените на влаковите билети и сметките за вода, както и повишените гербови налози при покупка на жилище. Работодателите, които се затрудняват и поради голямото нарастване на минималната работна заплата, реагираха, като съкратиха над 250 хил. служители след приемането на новия бюджет през октомври.

Въпреки че правителството на Стармър постигна споразумение с администрацията на Тръмп за намаляване на митата в началото на май и някои бизнес проучвания сочат повишаване на динамиката, се очаква икономиката да остане под натиск през тази година. Със затихването на инфлационния натиск инвеститорите залагат, че Английската централна банка ще понижи лихвените проценти през август и отново до края на годината, а през 2026 г. ще има още намаления.