Русия съживява бартерната търговия, за да заобиколи санкциите на Запада

Един от търговските източници, пожелал да остане анонимен поради чувствителността на информацията, казва, че системата помага за заобикаляне на санкциите, които откъсват руските банки от сделки в долари и евро.

Трима анализатори отбелязват, че възможен показател за мащаба на бартерната търговия е нарастващото разминаване между статистиката за външната търговия на централната банка и данните на митническите служби, която достигна 7 млрд. долара през първата половина на тази година.

В отговор на молба за коментар Митническата служба в Русия потвърждава, че се осъществява бартерна търговия с различни страни „за широка гама от стоки“. Но тя допълва, че броят на бартерните сделки е незначителен в сравнение с общите договорни обеми на външната търговия.

Външнотърговският излишък на Русия през периода януари-юли намаля с 14% спрямо година по-рано до 77,2 млрд. долара, сочат публикувани данни от Федералната митническа служба. Износът през този период е намалял с 11,5 млрд. долара до 232,6 млрд. долара, а вносът се е увеличил с 1,2 млрд. долара до 155,4 млрд. долара.

Правителството и централната банка са отказали да коментират бартерната търговия пред Ройтерс, като са заявили само, че няма налични данни за такива сделки, тъй като те биха били включени в общите цифри, ако бяха отчетени законно. Близък до правителството източник заяви, че разминаването в данните може да се дължи на разлики в методологията.

Коли за зърно

В една сделка, установена от Ройтерс от двама търговски източници, китайски коли са били разменени за руска пшеница. Според един от източниците китайските партньори в сделката са поискали от руските си колеги да платят в зърно.

Китайските партньори купили колите в Китай с юани. Руският партньор купил зърно с рубли. След това пшеницата била разменена за автомобили.

Ройтерс не е могла да установи изтъргуваните обеми, нито механизма, по който търговците са определили стойността на зърното и на колите.

В други две сделки ленено семе е било разменено за стоки, сред които домакински уреди и строителни материали от Китай, сочат изявления на митническите служби. Експерти, запознати с външната търговия на Русия, казват, че според данните стойността на една от сделките с ленено семе, регистрирана в изявление на руската митническа служба в Уралска област през 2024 г., е от порядъка на 100 хил. долара.

Китай е голям вносител на руско ленено семе, използвано в промишлени процеси и като хранителен продукт.

В други сделки на Китай са доставени метали в замяна на машини, китайски услуги са били разменени за суровини, а руски вносител купил алуминий, за да плати на китайска компания. Една сделка е била сключена с Пакистан.

Някои от бартерните сделки са позволили вноса на западни стоки в Русия въпреки санкциите, казват двама запознати със сделките източници, без да разкриват какви са тези стоки.

На бизнес форума Казан Експо през август китайски компании посочиха проблеми с уреждането на сметките като една от пречките за развитието на двустранната търговия. Сю Синджин, председател на Hainan Longpan Oilfield Technology, коментира, че бартерната търговия може да бъде решение.

На конференцията Сю заяви, че „при сегашните условия на ограничени разплащания“ бартерната търговия предостави нови възможности за компании в Русия и азиатските страни.

Бартерната търговия предизвика хаос през 90-те години

След разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век бартерната търговия предизвика хаос в икономиката, тъй като бяха създадени огромни вериги от условни сделки за всичко – от електроенергия и петрол до брашно, захар и ботуши, което доведе до измами с цените, а и те затрудниха определянето на стойността и донесоха огромни печалби на някои играчи.

По това време липсата на готови пари, високата инфлация и многократните девалвации направиха бартерната търговия привлекателна. Сега има изобилие от пари, но бартерната търговия е движена от постоянно променящия се натиск на заплахата от западни санкции върху Русия и Китай.

Русия твърди, че западните санкции са незаконни, а Китай ги критикува като дискриминационни.

Бартерната търговия не е единственото решение. Някои търговци използват т. нар. „платежни агенти“, които срещу заплащане улесняват разплащанията чрез различни схеми, но такива сделки може да бъдат рискови.

Друг начин за извършване на плащане е чрез руската държавна банка ВТБ, която има клон в Шанхай. Други използват криптовалути, обвързани с американския долар.

„Дребните предприятия активно използват криптовалути. Някои пренасят пари в брой, други работят чрез компенсации, а трети диверсифицират сметките си в различни банки“, казва Сергей Путятински, вицепрезидент по операциите и IT във водещата руска финансова компания BCS.

„Все още няма готово технологично решение. Икономиката оцелява, а бизнесът прилага едновременно 10-15 различни метода на разплащане“, допълва той.