Дори високите приходи от петрол няма да спасят забавящата се руска икономика

По-високите приходи от търговия с петрол, предизвикани от войната в Близкия изток, вероятно няма да помогнат на президента Владимир Путин да съживи вялата икономика на Русия, която се намира на ръба на рецесията, пише Bloomberg.

Миналата седмица Путин призна публично, че икономиката на страната е в затруднено положение, като поиска от министри и централната банка да обяснят защо растежът се забавя въпреки настояването му да се избегне спад на икономиката.

Нарастващите цени на петрола поради конфронтацията на американския президент Доналд Тръмп с Иран повиши приходите от износ на Русия до най-високото им ниво от първите седмици на пълномащабното нашествие на Путин в Украйна през 2022 г. Но е малко вероятно това да се изрази в по-бърз икономически растеж в условията на едни от най-високите лихви в света.

Проблемът, с който се борят руските политици, е, че огромните фискални разходи вече увеличават търсенето, но не и предлагането, тъй като ресурсите все повече се насочват към военното производство, голяма част от което се озовава на бойното поле.

Ако правителството реши да използва неочаквано високите приходи от петрола, за да увеличи разходите над планираното, това ще засили инфлационния натиск и ще даде на централната банка, която ще вземе следващото си решение за лихвите в петък, още един мотив да задържи високите лихви, които натежават върху бизнеса.

Петролна сондажна платформа близо до Нижневартовск. Снимка: Bloomberg LP

Брутният вътрешен продукт вероятно се е свил през първото тримесечие, след като спадна с почти 2% през първите два месеца на годината. Това би било първото тримесечно понижение от началото на 2023 г. Междувременно индексът за бизнес климата в Русия се озова на отрицателна територия миналия месец за първи път от 2022 г.

Самото правителство изглежда песимистично настроено, че цените на петрола ще останат завишени. Официалните представители ще оставят непроменено очакването си за средната износна цена на руския петрол от 59 долара за барел за тази година в новата актуализация на макроикономическата прогноза, която в момента се обсъжда, а в същото време прогнозират значително по-силна рубла от предишните очаквания, съобщават запознати с въпроса източници. Това като цяло показва по-ниски приходи, свързани с петрола от допусканията в бюджета.

Правителствената пресслужба не е отговорила на молба за коментар.

„Въпреки че по-високите цени на петрола, свързани с конфликта в Иран, може да генерират допълнителни бюджетни приходи от 1 трлн. до 3 трлн. рубли през 2026 г., руската икономика е изправена пред значителни рискове и високите цени на петрола няма да спомогнат за избягването им“, коментира Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global.

Руски барели в рубли – цената на „Уралс“ в местна валута може да достигнат четиригодишен връх през април. Графика: Bloomberg LP

Въпреки че Руската централна банка понижава основната си лихва вече девет месеца, като на последното си заседание я свали до 15%, реалните лихви по заемите остават близо до историческите си върхове от над 9%.

Скъпият петрол може да помогне на износителите, които съставляват около една четвърт от бюджетните приходи, но не може да компенсира намаляващото производство и забавените инвестиции при толкова затегната фискална среда.

Съгласно сегашните фискални правила всички допълнителни приходи от петрол на цена над 59 долара за барел се насочват към Националния фонд за благосъстояние, а законът за бюджета за 2026 г. предвижда фондът да не се използва за финансиране на дефицита.

Все пак правителствените разходи в Русия остават извън контрол, коментира Милчакова.

Положението в руската икономика е по-предизвикателно сега, отколкото през последните години поради силната рубла, високите лихвени проценти, недостига на работна ръка и бюджетните ограничения, заяви руският министър на икономиката Максим Решетников в петък.

„Текущите ни данни показват, че резервите са изразходвани до голяма степен, това е истинското положение и макроикономическата ситуация е значително по-трудна“, добави той.

Самият конфликт в Близкия изток също се превърна във фактор, който принуждава централната банка да действа по-предпазливо.

Централните банкери се опасяват, че той може да предизвика глобални сътресения при предлагането, които да повишат цените по целия свят, включително в Русия. Без тази допълнителна несигурност, ръководителите щяха да обмислят по-сериозно понижение на лихвите с цял процентен пункт на последното си заседание, заяви миналия месец гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина.

В неотдавнашен доклад централната банка заяви, че страните от Персийския залив са основни доставчици на ключови суровини, използвани в производството на полупроводници и други високотехнологични стоки. Като нетен вносител на електроника по-високите разходи може да се отразят пряко на цените на потребителските стоки и на корпоративните разходи в Русия, се допълва в доклада.

Централните банкери са притеснени и от нарастващите логистични разходи и се тревожат, че цените на храните може да останат високи много по-дълго от цените на петрола.

„Дълбоко шоково замръзване“

Забавянето на инфлацията при запазване на умерени нива на дълг и като цяло балансиран бюджет се постига за сметка на растежа и ивестициите. Решетников предупреди, че прогнозата на правителството за растеж от 1,3% за цялата година може да бъде ревизирана надолу.

Централната банка продължава да определя забавянето като „управляемо охлаждане“, което протича като цяло според плана.

От гледна точка на бизнес общността в отсъствието на достатъчно инвестиции някои чувствителни сектори на праткика преживяват „дълбоко шоково замръзване“, казва Александър Шохин, ръководител на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, пред репортери по-рано този месец, цитиран от агенция „Интерфакс“.

До неотдавна Русия развиваше нови технологични ниши и сектори за заместване на вноса, отбелязаха икономисти от Института за икономически прогнози към Руската академия на науките в доклад от миналия месец.

Скъпите пари направиха тези усилия „непосилно разточителни и икономически непривлекателни“, предупредиха те.