Най-големите икономики в еврозоната растат въпреки натиска от войната в Иран

Най-големите икономики в еврозоната отбелязаха растеж през второто тримесечие, демонстрирайки способността на блока да се справя с последиците от войната на САЩ и Израел в Иран, предава Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия, Италия и Франция е нараснал с по 0,2%, като Франция избегна рецесия след изненадващо слабото начало на годината. Икономическото производство в Испания е скочило с 0,7%, което надхвърли очакванията на анализаторите.

Данните от четвъртък са положителен сигнал за еврозоната, която успя да устои на сътресенията и несигурността, породени от конфликта в Близкия изток.

Брутният вътрешен продукт на тримесечна основа за Германия (оранжено), Франция (бяло), Италия (синьо), Испания (розово). Графика: Bloomberg LP

Самата еврозона е нараснала малко по-бързо от скромните очаквания през последното тримесечие, тъй като силните инвестиции в изкуствен интелект (AI), значителните държавни разходи и няколко еднократни фактора са помогнали да се компенсира негативният ефект от войната в Иран и рязкото поскъпване на енергоносителите.

Икономиката на всички 21 държави, използващи еврото, се е разширила с 0,4% спрямо предходното тримесечие, над очакванията за ръст от 0,2% в анкета на Ройтерс. Това се случва след спад от 0,2% през предходното тримесечие. Спрямо същото тримесечие на миналата година растежът в блока от 360 млн. души се е ускорил до 1% от 0,3% три месеца по-рано, надхвърляйки очакванията за увеличение от 0,5%.

Макар рязкото поскъпване на петрола заради войната да доведе до по-бърза инфлация, да натежа върху бюджетите на домакинствата и да ограничи инвестициите, регионът до голяма степен успя да понесе косвените ефекти от конфликта. Последните показатели сочат допълнително подобрение, въпреки че бойните действия продължават да помрачават мирния процес между Вашингтон и Техеран, а през юли бизнесът в Германия и Франция се оказа по-оптимистично настроен от очакваното.

Все пак според Европейската централна банка (ЕЦБ) пълният ефект от първоначалния енергиен шок „все още не се е проявил“. Макар този месец паричният орган да запази лихвените проценти без промяна, той предупреди за рискове от по-бърза инфлация и по-слаб икономически растеж. Някои представители на институцията са склонни да добавят още към увеличението на лихвите от юни, а инвеститорите очакват ново повишение през септември.

Отделни данни от днес показаха, че инфлацията в Испания се е ускорила с по-рязък от прогнозирания темп през юли - до 3,8%, докато регионалните данни за Германия също показаха ускорение. Очакваните в петък данни вероятно ще покажат, че ръстът на цените в еврозоната леко се е ускорил до 2,9%.

И макар растежът в Германия през второто тримесечие да се е забавил след изненадващо силното начало на годината, което в четвъртък беше ревизирано допълнително нагоре до 0,4%, икономическата активност остава по-устойчива от очакваното. Последните показатели сочат известно подобрение благодарение на мащабните инвестиции в инфраструктура и отбрана, както и на оптимизма около пакет от реформи, представен този месец.

Потокът от положителни данни подсказва възстановяване през втората половина на 2026 г., според Министерството на икономиката, въпреки че перспективите все още зависят от непредвидимото развитие на ситуацията в Близкия изток.

Френският БВП пък нарасна след неочаквания спад от 0,1% през първите три месеца на 2026 г. Данните от четвъртък показаха, че потребителските разходи са се увеличили с 0,2%, а външната търговия също е допринесла положително. Въпреки това инвестициите са намалели за второ поредно тримесечие.

Финансовият министър Ролан Лескюр изрази оптимизъм, заявявайки, че Париж успява да устои на неблагоприятните фактори и че данните подкрепят последната прогноза на правителството за икономически растеж от 0,7% тази година, макар че целта за ограничаване на големия бюджетен дефицит става все по-трудна.

Италия, която е вторият най-голям потребител на газ в Европейския съюз (ЕС) след Германия, е особено уязвима от поскъпването на енергоносителите, предизвикано от войната в Иран. Правителството и централната банка очакват годишен растеж от 0,6% - цел, която може да се окаже по-трудна за постигане, ако инвестициите и потреблението се забавят.

Влошаващите се перспективи са лоша новина за премиера Джорджа Мелони, която се сблъсква с все по-фрагментирана управляваща коалиция и трудностите да балансира изискванията на ЕС за фискална дисциплина с желанието да защити избирателите от най-тежките последици на кризата преди изборите догодина.

Междувременно Испания продължава да изпреварва своите партньори след пандемията от Covid-19, благодарение на устойчивото потребление, интеграцията на мигранти, възстановяването на туризма и притока на средства от Брюксел. Растежът е съпроводен от най-силното представяне на пазара на труда след световната финансова криза, както и от намаляване на бюджетния дефицит и държавния дълг.

„В толкова трудна и сложна среда сме напът да приключим 2026 г. с растеж пет пъти по-бърз от този на Италия, четири пъти по-бърз от този на Германия и три пъти по-бърз от този на Франция“, заяви тази седмица премиерът Педро Санчес. Правителството му очаква икономиката да нарасне с 2,6% през 2026 г.