Икономист: Ръстът на кредитирането не влияе съществено върху инфлацията у нас

Годишната инфлация в България от 4,5% през юли е повлияна от два ключови фактора – значително по-високите международни цени на енергията, които се прехвърлят в цените на транспортните услуги и доставките на електроенергия и други горива у нас, и нарастването на разходите за заплати и труд в силно интензивните сектори на ресторантите и хотелите, където заплатите са съществен дял от себестойността на предлаганите услуги. Това коментира икономистът Борис Петров в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

През юли инфлацията у нас се забави за втори пореден месец, след като през май достигна 6,9% - най-високото ниво от август 2023 г.

Данните обобщават сезонния ефект върху цените, който се проявява основно през цените на необработените хранителни стоки. През лятото те традиционно поевтиняват поради високото предлагане на местна продукция на пазара, отбеляза Петров.

Но това според него прикрива обща тревожна тенденция, свързана с фактори, върху които България и българските потребители не могат да влияят съществено. От данните за инфлацията през юли се вижда, че най-голям принос за нея имат транспортът и транспортните услуги с 1,3%, следвани от услугите, които са свързани с жилищата – вода, електроенергия, доставки на газ и други горива, с 0,7%, посочи икономистът.

„Общо 2% от инфлацията от 4,5% през юли са свързани с горивата и енергийните източници. Ако елиминираме ефекта от тях, инфлацията би била доста по-умерена, на ниво от 2,5%“, посочи Петров.

Трудовоинтензивните сектори на хотелите и ресторантите са допринесли с 0,7% за общия инфлационен индекс.  

Петров очаква факторите, които ще определят инфлацията през втората половина на годината, да останат непроменени. По традиция цените на хранителните стоки сезонно ще започнат да се повишават през четвъртото тримесечие. А как ще се движат цените на енергийните ресурси е трудно да се прогнозира поради затварянето на Ормузкия проток и липсата на алтернативни устойчиви линии на доставки на суровини от Близкия изток, отбеляза Петров.

Спред икономиста ръстът на кредитите не оказва осезаемо влияние върху поведението на инфлацията по потребителски група, а влияе основно върху динамиката на жилищния пазар.

В глобален план Петров смята, че централните банки, с изключение на Европейската централна банка (ЕЦБ), имат отложена реакция на ускоряването на инфлацията. Общата динамика на пазара на държавни ценни книжа се доминира от тенденциите в САЩ, а там се наблюдава тревожна според икономиста тенденция Федералният резерв значително да отлага повишаването на лихвените проценти. Това според него се дължи на политическия натиск върху американската централна банка, промяната в ръководството ѝ и наближаващите междинни избори в САЩ през ноември.

Отлагането на неизбежното повишение на лихвените проценти от Фед води до обичайна пазарна реакция – доходността по дългосрочните и средносрочните държавни ценни книжа нараства, а цените намаляват, като калкулират значително ускоряване на бъдещата инфлация в дългосрочен и средносрочен хоризонт, отбеляза Петров.

Той не очаква Федералният резерв да повиши лихвата по федералните фондове с повече от 25 базисни пункта. Пазарите вече започват да калкулират това повишение през четвъртото тримесечие, отбеляза той.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.