Руската военна икономика е изправена пред дългосрочна ерозия заради дълговете и разходите

Това обаче води до ръст на разходите за обслужване на дълга. Лихвите по руските облигации достигат 17%, според Янис Клуге, експерт по руските финанси в Германския институт за международни отношения и сигурност.

Бюджетното напрежение „засилва съмненията относно това колко дълго Русия може да поддържа войната“, пише той в скорошен доклад.

Руската централна банка поддържа високи лихвени проценти, за да овладее инфлацията, породена от военните разходи. Това натоварва бизнеса, който не се ползва с привилегирования достъп до кредити, предоставян на фирмите от отбранителния сектор.

Друг източник на финансиране за войната е увеличеното кредитиране от страна на лоялните към властта руски банки към компании, свързани с отбраната. Това означава, че тези дългове не фигурират в данните за бюджетния дефицит.

Критичен момент за икономиката

В дългосрочен план западните санкции лишават Русия от нови инвестиции, които биха направили икономиката по-продуктивна.

Рисковите фактори – високи разходи, слаб растеж, нарастващ дълг и високи разходи по заемите, карат някои икономисти да предупреждават, че макар руската икономика да не се е сринала, структурните ѝ основи опасно ерозират.

Настоящата траектория е „неустойчива“, според Торбьорн Бекер от Стокхолмското училище по икономика. Все пак „моментът на настъпване на кризата остава крайно несигурен“.

Приходите от износ на петрол, които преди конфликта с Иран бяха спаднали под 10 млрд. долара месечно, се възстановяват до 15,8 млрд. долара през юни и 13,8 млрд. долара през юли.

Бюджетните ограничения на Русия „могат на практика да изчезнат, докато се задържат високите цени на енергийните ресурси“, пише Бекер.

Разходите за войната вливат средства в бедните региони

Средствата за заводите от отбранителния сектор и бонусите за постъпване на военна служба подкрепят руските области, които са по-бедни от Москва и Санкт Петербург. Тъй като заводите често работят с пълен капацитет, нивото на безработица в страната е 2,2%.

Заводът за танкове „Уралвагонзавод“ в Нижни Тагил увеличи броя на служителите си от около 20 000 на над 38 000 след нахлуването в Украйна, като премина към денонощен производствен режим. Това се посочва в скорошен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) относно руската отбранителна промишленост.

„Купол“ – предприятие за производство на дронове и зенитно-ракетни комплекси, е най-големият промишлен обект в Удмуртия (регион по поречието на Волга) и удвоява обема на производството си през 2025 г.

Недостигът на квалифицирана работна ръка ограничава производството както в отбранителните предприятия, така и в икономиката като цяло. Ситуацията се усложнява от емиграцията на стотици хиляди хора – предимно млади, поради опасения от мобилизация и политически репресии.

Кремъл твърди, че всичко е под контрол

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че данните за месечния дефицит варират и че „това не е цифра, която трябва да буди безпокойство, но макроикономическата стабилност е напълно гарантирана“.

Андрей Клепач, главен икономист на руската държавна банка за развитие VEB.RF, предупреждава в свое изказване, че поради санкциите и икономическата изолация „изоставаме в технологичната и икономическа надпревара в световен мащаб“ и че „не можем да спечелим съревнованието в тази война на изтощение“. Той е уволнен след това изказване.